в. „Новинар“, 14 юли 2007

549

в. „Новинар“, 14 юли 2007
Иво Сиромахов: Само в риболова няма еротика

Иво Сиромахов е театрален режисьор по образование. От седем години работи като сценарист в „Шоуто на Слави“. Твърди, че театърът не му липсва, защото измислянето на скечове всеки ден и общуването с актьорите в предаването си е вид театър. Автор е на две книги – „Една нощ в гробищата“, втората излезе наскоро с любопитното заглавие „Оптимистична теория за българския секс“ и е сборник с текстове, иронизиращи абсурдните съвети, безполезни предписания и десетки клишета, изписани по темата. 36-годишният сценарист разпуска с езда, обича да пътува със семейството си.

– Как и защо се появи тази книга?
– Това са текстове, които съм писал през последните 5 години. Малка част от тях са публикувани в различни издания. Преди време моят приятел Йордан Ефтимов ми каза: „Защо не вземеш да ги събереш, имаш чувство за хумор и ще се получи добре.“ Аз обаче погледнах подозрително на това предложение, защото битува едно мнение, че хората не четат и не купуват български книги. Слава Богу, това не се оказа вярно, защото „Оптимистична теория за българския секс“ се продава добре. Тя не е документална книга, а е плод на моите болни фантазии (смее се).
– Думата „секс“ ли я продава?
– Надявам се все пак, че текстовете в нея я продават. Много хора си мислят, че успехът е само в корицата, но това означава, че ти лъжеш читателя, като го подмамваш с една опаковка. Намирам го за непочтено.
– Някой опитвал ли се е да цензурира текстовете ви?
– Не, аз съм много ревнив към текстовете си и не давам да се пипат. Затова съм имал и много спорове с редактори, но винаги съм успявал да се наложа.
– Семейството ви как прие книгата ?
– За мое щастие семейството ми много ме обича и те винаги ще кажат нещо хубаво, дори и да не заслужавам. Синовете ми са още малки за тази книга, но след време ще се радвам, ако я прочетат и ми кажат какво мислят за нея.
– Личният ви опит в секса изигра ли някаква роля при писането?
– Не мога да пиша за неща, които не познавам. Нещо, за да е смешно, трябва да е вярно, иначе си личи, че е изсмукано от пръстите.
– Най-смешното клише, свързано със секса според вас ?
– Изследванията, които разказват каква е продължителността на половия акт в различните страни. Ние обикновено сме някъде на първите места. Но замислете се как се правят тези проучвания – никой не стои с хронометър в ръка, докато прави секс, и затова при тези проучвания се разчита на вътрешното усещане за време, което е доста субективно. Към това трябва да добавим и факта, че всеки се хвали и преувеличава и така тези анкети се оказват нещо много смешно, а иначе се представят за сериозно проучване.
– Но така рискувате някой да се засегне…
– Надявам се, че няма да се случи, въпреки че като се замисля, преди години по повод един текст на тема „сексът с академичка от БАН“ имах известни проблеми. В него се разказваше за това как най-ценната бройка за всеки мъж е да преспи с жена – научен работник, защото те са по-недостъпни, посветили са се на науката. Тогава в редакцията на „Playboy“ се получи гневно писмо, в което служителки на БАН разпалено ми обясняваха, че аз съм се подигравал с тях, а те са си зарязали семействата само и само да върви световната наука. Честно казано, това много ме изненада, защото аз не влагам лоши чувства, нито се подигравам, напротив. Всичко при мен е добронамерено написано и тази реакция ме шокира. Но не всеки е длъжен да има чувство за хумор.
– Сега трябва да очаквате подобна реакция и от манекенките – посвещавате им цяла глава в новата си книга…
– Не би трябвало да се сърдят. Това, което съм написал, до голяма степен отговаря на истината, а именно, че интервютата, които дават моделите, страшно си приличат. Те са си влезли в някакви техни си клишета и така си разсъждават.
– Как ви се струва идеята да се върнете в театъра и да възстановите „Били Лъжеца“ – спектакъл, който имаше дълъг живот на сцената на Театър „Българска армия“?
– Не обичам да се връщам към стари неща, а и в театъра не ми харесват взаимоотношенията. Прекалено много завист и злоба има, не се работи добре.
– Преди години сте бил радиоводещ – спомняте ли си някакви случки от предаването „И рибар съм, и ловец съм“?
– Правихме го с Ути Бъчваров в продължение на 5 години. Всяка събота, на живо, от 6 до 8 сутринта. Това означаваше, че трябва да ставам поне в 4.30 – беше мъчително, но с Ути бяхме много стриктни. За толкова години не се запалих нито по риболова, нито по лова. Затова пък се наслушах на невероятни истории и сега ме е яд, че не ги записвахме, защото от тях също става страхотна книга. Именно тогава разбрах, че най-невъзбуждащата дейност е риболовът. Мъж с мрачен поглед седи и гледа в плувката, без да говори. Няма нищо еротично в това.
– А вие имате ли хоби ?
– Да, яздя, но това е повече от хоби – то е моята страст. Ездата ми дава усещане за свобода. След едночасова тренировка се чувствам все едно съм копал, защото се натоварва цялата мускулатура. Имам и три-четири леки падания от коня, но винаги са били по моя вина. Другата ми страст са пътуванията, които правим със съпругата ми. Бил съм на страхотни места и това също много ме зарежда.

Яна Донева-Стринска,
в. “Новинар”, 14 юли 2007

КОМЕНТАРИ

Коментара

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.