Учителят по таратанци

1079

Как да пишем като Паулу Коелю

 

Български работи - нова книгаЛаура се събуди от приказния шепот на вълните. Слънчевите лъчи нежно гъделичкаха клепачите й и обагряха в оранжево неподвижната снага на Индийския океан. Всъщност това е измамна неподвижност, помисли си Лаура. Знаем ли какви могъщи течения бушуват в недрата му? Виждаме само повърхността. И аз съм същата – привидно спокойна и невъзмутима, ала в душата ми клокочат стихийни страсти.

Именно стихията на страстите я бе отвела тук – в древната люлка на цивилизацията, за да дири целебност и спокойство.

В последните месеци младата жена бе преживяла горчиви разочарования. Под палещото слънце на Андалусия бе срещнала любовта на живота си – смуглия Педро Алварес Антунио Силва до Насименто. Още при първата им среща искрящите му като въглени очи бяха пронизали сърцето й и Лаура заживя с единствения копнеж – да му се отдаде докрай.

Педро бе 30-годишен красавец с гарвановочерна коса, висок и силен като зъберите на Сиера Невада.

Родом бе от Естремадура, но живееше в Алмерия, където се препитаваше като учител по таратанци. Таратанците бяха традиционни фолклорни танци със силен еротичен заряд. Жените развяваха дълги поли и тракаха с кастанети, а мъжете заемаха леко разкрачена стойка и поклащаха в ритъм тестисите си.

В школата по таратанци Лаура отключи скритата си женственост. Намери себе си. Всеки поглед на Педро я караше да трепери, а когато учителят докосваше раменете й, между бедрата й сякаш рукваше живителната влага на Гуадалкивир.

Всяка нощ младата жена отправяше молитви към Бог, да утоли любовната й жажда. А когато човек силно желае нещо, то се сбъдва. Бог чу молитвите й и Педро я покани на вечеря. Ядоха мармалад от скариди и пиха вино от турски живовлек. А след романтичната вечеря телата им се сляха в томително единение. И в този миг сякаш Слънцето докосна Земята, Реката се вля в Океана, Филийката влезе в Тостера.

Чувстваха се като две половини от едно цяло, които цял живот са се търсели. Ин и Ян. Доволство и Забрава.

Ала щастието им не продължи дълго.

След месец Педро остави на Лаура бележка, че заминава на романтично пътешествие с масажиста на “Барселона”. Беше си намерил нов партньор за таратанци.

Лаура изплака сълзите си. Минаваха й мисли за самоубийство. Какъв бе смисълът да живее без парещата утеха на педровата любов?

Но Господ никога не изоставя изпадналите в беда.

Братовчедка й Фелисидад де Морено й купи билет за Индия. Там – в Черапунджи – живеел гуруто Праджанапурт Келеш, който изцелявал всякакви любовни болки.

Вече трети ден Лаура, облечена в бяла ленена роба спеше пред колибата на Учителя Праджанапурт, но той не я приемаше. А може би така трябваше. Може би младата жена още не бе достигнала до онова ниво на духовно пробуждане, което да направи възможен контакта й с мъдростта на Изтока.

Ала на третия ден по обяд вратата на колибата се отвори и на прага пристъпи старец с дълга бяла брада и виолетова нощница.

– Мен ли чакаш, дъще? – промълви благо мъдрецът.

– Теб, учителю – развълнувано рече Лаура. – От три дни съм тук.

– Ми защо не почука? – попита я Праджанапурт и без да дочака отговора я покани в колибата.

Колибата нямаше прозорци, но бе огряна от успокояваща светлина. Върху пръстения под бяха запалени десетина свещички от Канченджонга. Лаура долови сладостния аромат на мускус и сандалово дърво.

Учителят Праджанапурт Келеш седна в поза лотус и впери небесносиния си поглед в младата жена.

– Седни, дъще – подкани я мъдрецът.

Лаура седна на пода. Усещаше безгранично доверие към този непознат човек. Сякаш топъл дъжд се изливаше върху изсушената й от страдание душа.

– Учителю, дошла съм, за да…

– Зная за какво си дошла – прекъсна я Праджанапурт и поглади брадата си. – Изуй сандалите си.

Лаура се изу. Старецът мълчеше. Мълчанието му продължи около минута, но на Лаура и се стори цяла вечност.

– Не си си изрязала ноктите – отбеляза гуруто.

– Ама това е педикюр, Учителю – плахо отвърна Лаура.

– Ноктите носят паметта на душата ни – рече Праджанапурт. – В тях са кодирани миналите ни страдания. Изрежеш ли ги – ще бъдеш спасена.

После стана, отиде до печката и донесе джезве с горещ чай.

– Пий – рече.

Лаура пи направо от джезвето. Чаят беше горчив и силен. Миришеше на куркума, див каранфил и слиповете на Коцето-Калки.

– Усещаш ли как Божественият чай слиза по чакрите ти? – запита я Учителят Праджанапурт.

– Усещам – кимна Лаура.

– Сега е в четвъртата чакра. Щом стигне до седмата чакра, Вишну ще отнеме болката ти – загадъчно каза гуруто. – Ала преди това ще извършим ритуала на единение с Вселената.

– Добре – съгласи се Лаура. Беше готова на всичко, само и само да престане да сънува пулсиращия член на Педро.

– Протегни напред дясната си ръка – изкомандва я Праджанапурт Келеш.

Лаура се подчини.

– Сега повтаряй след мен “камък, ножица, хартия, раз, два, три”!

– Камък, ножица, хартия, раз, два, три – каза Лаура и разпери два пръста в позиция “ножица”. Учителят беше свил ръката си в юмрук.

– Мдааа – замислено рече старецът. – Имала си връзка с по-възрастен мъж.

“Гюнтер!”, изтръпна Лаура.

– Ти си била разтворена като ножица към него, но той е бил студен като камък.

“Този белобрад мъдрец чете миналото ми като разтворена книга”, помисли си Лаура. Преди да се запознае с Педро, тя бе преживяла разочароваща връзка с 62-годишния Гюнтер фон Холщайн Цумхаузен. Гюнтер беше мултимилионер от Дуйсбург с изключително благ и сговорчив характер, но Лаура така и не можа да преглътне особените му сексуални наклонности. И когато за пореден път го хвана да й изневерява с газовия бойлер, младата жена реши че така повече не може да се живее. Гюнтер се опита да й обясни, че търсел повече топлина в секса, но Лаура бе категорична, че не е нормално възрастен мъж да се сношава с алуминиеви предмети.

– Хайде сега пак: “камък, ножица, хартия, раз, два, три”! – подкани я мъдрецът.

Лаура сви юмрук, а Праджанапурт разпери длан.

– Следващата ти връзка е била с млад мъж – рече гуруто.

– Да! –извика Лаура. Направо щеше да изтрещи от точните диагнози на Мъдреца.

– И той те е покривал нежно както хартията покрива камъка – каза тихо Праджанапурт и положи съсухрената си длан върху юмручето на Лаура – Но след туй е отлетял от теб като лист, отвят от вятъра.

– О, да – прошепна Лаура и очите й се напълниха със сълзи.

– Отпий отново от Божествения чай – рече старецът.

Лаура отпи от чая. Вече беше изстинал и миришеше на непрани чорапи.

– Сега кажи “Омммм братхисвати тракхар тадеш гудме алаюрдала махаращра” – каза Учителят.

– Омммм братхисвати тракхартадеш гудме алаюрдала махаращра.

– Евала – възхити се гуруто. – Божественият чай вече е в шестата ти чакра. Когато слезе в седмата, ти ще бъдеш изцелена.

Младата жена усети приятно замайване. Стори й се, че вече не страда чак толкоз за изневярата на Педро.

– Следвай сърцето си, дъще. Бъди себе си! – напевно нареждаше Учителят от Черапунджи – И не губи надежда! След най-дългата суша иде животворен дъжд. Пийни още една глътка от Божествения чай.

Лаура изпи остатъка от мътната течност и се почувства напълно щастлива и свободна. Усещането, че открива мъдростта на Изтока, бе вълшебно. Зарече се да изреже ноктите на краката си веднага щом се прибере в хотела.

– Сега вече си готова да преминеш на следващото духовно ниво. – каза Праджанапурт. – Открий руното си!

– Какво да направя? – попита Лаура.

– Повдигни робата над белоснежните си бедра и покажи на Вишну руното си! Нека боговете видят тръстиките около свещената делта на Ганг!

“Провалих се, помисли си Лаура. Не съм си оставила никакво руно, само тънка бразилска лентичка…”

Младата жена повдигна плахо ленената роба. Вишну щеше да е разочарован. Около Ганг нямаше никакви тръстики.

Праджанапурт Келеш се взря в плешивата делта и се усмихна. Лаура се учуди от факта, че не изпитва никакво смущение да покаже пред непознат мъж женствеността си. Дори не се изчерви. Това бе нейното Откровение.

Старецът измърмори нещо неразбираемо и бръкна под виолетовата си нощница. Ръката му започна да се движи енергично. След няколко минути спря.

– Булгур – каза Учителят, след като дишането му отново се успокои.

– Моля?

– Вземи кълнове от булгур и ги сложи под възглавницата си. И всяка вечер преди заспиване повтаряй по 50 пъти мантрата “Омммм братхисвати тракхар тадеш гудме алаюрдала махаращра”. След месец наранената ти душа ще бъде излекувана.

– Благодаря ти, Учителю – промълви развълнувана Лаура.

В този миг тя разбра, че пътуването към Индия всъщност е било пътуване към самата себе си. Към онези кътчета на душата й, които могат да бъдат осветени само от огъня на Божествената мъдрост.

КОМЕНТАРИ

Коментара