откъс
В един слънчев пролетен ден Тони и Гари взеха въдиците си и отидоха до близкото поточе да ловят риба.
- Трябва да намерим червеи за стръв – каза Тони, докато вързваше кукичките на двете въдици.
- Ей сега ще ги заловя – каза заплашително Гари и започна да души във въздуха. – Според мен са ей там, под оня камък.
И посочи с лапичката си към един объл камък до ствола на една стара върба.
- Сигурен ли си, че са там? – попита Тони.
- Сто процента. Дядо ми беше голям майстор в ловенето на червеи. Откривал е червеи на най-невероятни места.
- Ама той рибар ли е бил?
- Дали дядо ми е бил рибар? Тони, чуваш ли се какво говориш! Дядо ми беше най-прочутия рибар в света. Той е хващал с въдица огромни риби – акули, косатки. Веднъж излязъл с лодката си в океана и видял, че до лодката плува кит. Дълъг, колкото влак със сто вагона. Обаче дядо ми нямал подходящ червей за толкова голям кит. Излязъл на брега, намерил една десетметрова анаконда, закачил я на куката и…
- Ама къде я е намерил тая десетметрова анаконда – попита Тони.
- На плажа. Била във ваканция и си лежала кротко под чадъра върху един шезлонг. Дядо ми я хванал, закачил я на куката, влязъл пак с лодката в океана, метнал въдицата и хванал кита. И скелетът на тоя кит сега е в музея.
- В кой музей?
- Как в кой! В музея на китовете.
- Ще потърсиш ли червеи? – припомни му Тони.
- Ей сега – каза Гари, изтича до камъка, бутна го с лапичката си и наистина отдолу имаше десетина дъждовни червея.
- Браво, Гари – похвали го Тони, събра червеите в една празна кофичка от кисело мляко и двамата седнаха до вира и започнаха да ловят риба.
- Тони, помниш ли как хубаво обикаляхме с теб света, докато търсехме родителите си? Слагахме вълшебните цилиндри, казвахме „афел бафел румтумтум“ и отивахме, където си поискаме.
- Да, хубаво беше – съгласи се Тони. – Помниш ли как феята Миранда ни подари цилиндрите?
- Помня, разбира се. Как да не помня! Единайсет държави обиколихме. Гърция, Италия, Франция, Англия, Нидерландия, Египет, Испания, Индия, Америка, Русия и Лапландия. Ама най-хубаво си е в България, да ти кажа.
В този миг се чу тихичък звън на камбанка и в клоните на старата върба се появи вълшебната фея.
- Гари, виж, Миранда пак е тук…
- Повикахте ли ме? – каза тихичко феята.
- Не, не сме те викали – каза Гари. – Ние сме тук за риба. Пази тишина, щото рибите се плашат.
- Стори ми се, че чух името си – каза феята. – Някой не каза ли „Миранда“?
- Да, аз казах Миранда – отвърна Тони. – Припомняхме си с Гари за нашите приключения по света.
- Ах, да – усмихна се феята. – Пазите ли си вълшебните цилиндри?
- Пазим ги, разбира се – каза Гари. – Носим си ги навсякъде с нас, защото не знае кога може да ни потрябват.
Гари сложи върху главата си вълшебния цилиндър и гордо вирна муцунката си.
- Гари, ти какъв искаш да станеш като пораснеш? – попита Миранда.
- Много мразя тоя въпрос – изръмжа Гари. – Какво значи „като порасна“? Аз отдавна съм пораснал много повече от най-порасналите кучета. Вече съм на една година, четири месеца и деветнайсет дни. На моята възраст дядо ми знаеш ли колко неща беше направил?
- Колко?
- Сто хиляди и двайсет и осем. Той беше най-правещото куче в света. Ако трябваше нещо да се направи, викаха дядо ми.
- А ти, Тони, какъв искаш да станеш, като пораснеш? – попита Миранда.
- Не съм решил още – призна си Тони. – Понякога искам да стана футболист. Има дни, в които искам да съм космонавт. А друг път искам да съм морски капитан. Наистина не зная.
- Аз мога да ви помогна да решите какви искате да станете – каза Миранда.
- Няма нужда – прекъсна я Гари. – Аз много добре знам какъв искам да стана. Искам да стана като дядо ми.
- Какъв беше дядо ти?
- Дядо беше, какъв да е! Така че когато порасна искам и аз да стана дядо.
- Но това не е професия – възрази феята.
- Ама защо изобщо трябва да ставам някакъв? – не разбираше Гари. – Не може ли да си остана куче?
- Ти винаги ще си останеш куче – каза Миранда. – Но трябва и да правиш нещо, което е полезно за другите.
- Аз правя много полезни неща – похвали се Гари. – Например ям кокали, които иначе хората изхвърлят. Освен това ръмжа страшно и пазя от разбойници, така че съм и пазач. Освен това моят нос надушва всякакви неща, така че може да се каже, че съм и надушвач.
- Но това не са професии, Гари. Време е да си изберете професии, за да не се чудите какво да отговаряте, когато някой ви пита „какъв искаш да станеш, като пораснеш“.
- Съгласен съм – каза Тони. – Какво трябва да направим?
- Аз мога да ви запозная с хора от различни професии – каза феята. – Само трябва да решите каква професия искате да опитате и да кажете на глас професията и вълшебното заклинание. Помните ли го?
- Афел бафел румтумтум – извикаха в един глас Тони и Гари.
- Добре. Ако имате нужда от нещо, просто кажете името ми и аз ще се появя – каза Миранда и с тих звън на камбанка се разтвори във въздуха.
