Чували ли сте за подземното царство? То е пълно с чудеса и несметни съкровища. Под земята лежат огромни количества злато, диаманти и скъпоценни камъни. Всички те са собственост на добрия цар Дарзалас и трите му дъщери – Ава, Ирис и Мирея.
Дарзалас е построил великолепни подземни дворци, а неговата армия от къртици е прокопала хиляди километри тунели, по които царят се придвижва със златно подземно влакче.
Най-важното събитие в подземното царство са баловете, които се правят всеки сезон в най-красивите пещери на България. Летният бал се провежда в Бисерната пещера, Есенният – в пещерата Снежанка, а зимният – в пещера Леденика. Но най-пищен е пролетния бал, който всяка година се прави в деня на пролетното равноденствие – 21 март, в пещерата Венеца.
Този бал по традиция събирал най-важните личности от подземното царство, които посрещали заедно пролетта и танцували и се веселяли до зори.
Балът бил организиран от бухала Фредерико, който бил главен церемониалмайстор на двореца и от сутринта започвал да се тревожи за всичко.
– Наредихте ли масите? – питал той слугите-къртици, които отрупвали дълги маси с най-скъпи ястия и питиета. – Покривките идеално чисти ли са? Само да видя и най-малкото петънце върху тях, ще ви уволня.
– Фреди – повикал го прилепът Лино, който отговарял за осветлението. – Харесва ли ти осветлението, което съм наредил?
– Колко пъти съм ти казвал да не ме наричаш Фреди пред хората! – скарал му се бухалът. – Може да сме приятели, но когато сме на работа, аз съм господин Фредерико. Все пак съм главен церемониалмайстор на царя.
– Какво значи церемониалмайстор? – попитал Лино.
– Това е майсторът на церемониите – обяснил Фреди. – Нали някой трябва да ги измисли и да ги организира. Аз съм ръководил церемонията по коронясването на императора Франц Йосиф във
Виена. Беше нещо невиждано. Само едно ще ти кажа – зарята продължи четири часа и е била видяна от Ню Йорк до Сидни. Смятай за какво нещо става въпрос. След церемонията Франц Йосиф дойде при мен и ми каза „Маестро, никога не съм виждал толкова грандиозно нещо. От днес аз съм ваш верен почитател и приятел. Можете да ме наричате просто Франц“. И това ми го казва австрийският император, представяш ли си? Той ме нарича „маестро“, а ти тука ми викаш „Фреди“, сякаш съм някакъв най-обикновен бухал. Как не те е срам!
– Извинявай – казал Лино – Просто те попитах дали ти харесва осветлението. Направил съм го във всички цветове на дъгата.
– После ще ти кажа дали ми харесва, защото сега съм много изнервен, а и трябва да проверя дали музикантите са готови.
И бухалът хукнал към съседната зала, където цял хор от малки бухалчета тъкмо се разпявал….
Откъс от книгата “Приказно пътешествие”
