Story Nights

Story Nights

Story Nights е вечер за истории, хумор и откровен разговор с публиката.

Българинът и Бог

Като истински тарикат-скептик българинът гледа на религията с нескрито подозрение.

Първо – тоя Бог никой не го е виждал. Възкръснал бил, незнамквоси било. Как стават тия работи? Това е някакво мошеничество.

Второ – Бог е евреин, а българинът много добре знае какви са евреите, нали.

Трето – ако има Бог, защо скъпите коли и хубавите пички са при некви грешници, а той праведникът се гърчи в панелна гарсониера и кара двайсетгодишен голф.  Нещо не е наред.

На църква българинът ходи веднъж годишно – на Великден. Пали там неква свещичка, чука се с яйца, яде козунак. Поповете пеят нещо, ма той не им разбира молитвите. Не знае и кога трябва да се кръсти. Гледа, че другите се кръстят, и той се кръсти, макар че според него тва е напълно безсмислен жест. А и не трябваше да пие толкова много ракия, сега му е лошо.

По време на великденската литургия българинът пресмята колко кинти изкарва църквата от продажба на свещи. Ако три милиона българи са отишли тая вечер в храмовете и всеки си е купил свещ от 20 стотинки, сметай за кви пари става въпрос… А някои купуват и по 2-3 свещи! Ебахти далаверата е това. Тия попове живот си живеят.

Най-дразнещи за българина са десетте божи заповеди. Той много мрази някой да му заповядва. И освен това какви са тия простотии – не кради, не прелюбодействай. Ми то в тоя живот ако не крадеш и не прелюбодействаш, какви радости ще ти останат?

Или пък “не пожелавай жената на ближния си”. Къде ше седне да я пожелава, направо ще си я изчука и тва е.

“Почитай баща си и майка си”. Ясно е, че старците дават по някой лев и пълнят бурканите със зимнината, но чак пък да ги почита… Айде, нема нужда. Да си седят там на село и много да не му се отварят.

Иначе българинът носи на врата си кръстче, купено от някой манастир. Но и тая работа с кръста му се струва много идиотска. За кво трябва да се кланяме на некъв кръст, само щото Исус бил умрял на него? Ако го бяха заровили жив, лопата ли щяхме да носим на врата си?

Църковните празници българинът отбелязва не със смирение, а с кланета. На Гергьовден коли агне, на Коледа – прасе. Празниците протичат сред предсмъртните писъци на невинни животни и оплесканите в кръв ръце на пияни мъже.

На маса българинът се хвали, че е православен християнин, но ако го попиташ каква е разликата между православните и католиците, няма да може да ти отговори. Чувал е, че нещо не са се разбрали там, ма не си спомня за кво е било. Най-вероятно ще да е било за кинти, няма друго обяснение.

Българинът хем се гордее, че е християнин, хем леко завижда на другите религии. Мюсюлманите например имат право на колкото си искат жени. Ебаси кефа! И можели да убият жена си, ако я хванат, че им изневерява. А той няма право да убие Верчето, въпреки че постоянно му лази по нервите. Само може да я шамари.

Изобщо тая работа с Бога изглежда на българина много съмнителна. Вероятно някой я е измислил, за да го прецака.

Но той не е вчерашен и тия номера на него не му минават. Айде де, ше им вярва.

Нема па да им вярва.

(от книгата “Български работи”)

ОЩЕ

Стародавни и модерни български работи

Смешната народопсихология на българина, събрана в един сборник! Само от...

Фермата на писателите

- Тука има едно кокетно ресторантче – каза галантно...

Тони и Гари отново срещат феята

откъс  В един слънчев пролетен ден Тони и Гари взеха...

ПОЕТЪТ, КОЙТО НЕ ПРЕКЛОНИ ГЛАВА ПРЕД КОМУНИСТИТЕ

През 1977 година комунистическата власт решава да организира Световна...
- реклама -spot_img

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close