Голяма част от българите живеят само за празниците – щом мине Коледа, почват да пресмятат колко почивни дни ще им дадат за Трети март. А след Трети март заживяват с мисълта за Гергьовден.
Традицията повелява българските празници да бъдат чествани в домашна обстановка. Домакинът става рано и даже се изкъпва, дори да не е събота. След това си изпива кафенцето, облича си официалния анцуг (на който вика “анцунг”) и излиза да напазарува продукти от първа необходимост – ракия, бира, евтино бяло вино за жените, домати и кайма за кюфтета. Връща се вкъщи, пълни хладилника с алкохолите и авторитетно нарежда на съпругата си: Марче, почвай салатата, че гостите ще дойдат всеки момент.
Още преди да дойдат гостите, домакинът пуска за настроение Планета ТВ и си налива една ракия, за да провери истинска ли е. Истинска е! Това е повод да си налее втора.
Марчето вече е нарязала салатата и гостите започват да идват: братовчеда, баджанака, няколко съседи и един колега. Засега са без жените си, обясняват, че жените им ще дойдат “по-късно”. Ядат от салатата и викат “нямаше нужда”. Домакинът разпорежда на Марчето да почва да пържи кюфтетата.
След десетина минути апартаментът вече смърди жестоко на пържено и цигари. Не отварят прозорците, за да не настинат. Обсъждат актуалните новини от политиката и футбола. И към двете теми отношението е еднозначно “ае ше им еба майката, тея са пълни нещастници”.
Кюфтетата са готови. Марчето ги сервира, гостите пак викат “нямаше нужда”. Марчето ги гледа мрачно – егати празника, цял ден да им слугувам на тия алкохолици.
Третата бутилка ракия е на привършване. Ще звънна на Митака да купи още две шишета, успокоява гостите домакинът. Звъни му. Митака вика: немате грижи, ей сега идвам.
Компанията се успокоява и временно минава на бира.
По телевизията пускат най-яките кючеци на Тони Стораро- все пак е празник. Домакинът усилва до дупка музиката и се провиква “аре, кат сме най-зле – така да сме!” Всички се съгласяват. В крайна сметка това е българската мечта – постоянно да ядем и да пием. Всичко останало е загуба на време.
Към 5 следобeд започват да пристигат отчаяните съпруги. Всички са с високи токчета и килограми грим върху лицата си. Затварят се в кухнята при Марчето, която пържи втора партида кюфтета. Пият бяло вино, злословят против мъжете си, съчувстват й. Марчето не издържа на напрежението и се разплаква. Едрите й сълзи капят в тигана и горещото олио я изпръсква. Трагедията е пълна.
Бирата също свършва, а Митака още го няма. Домакинът му звъни изнервен: ари ве, ко стаа? Идвам ве, успокоява ги Митака. Но компанията е жадна. Минават на бялото вино, дето го пият жените им.
Разговорите около масата стигат неизбежно до патриотичните теми. Всички се обединяват около идеята, че “македонцити са си чисти българи” и че “имами 1300-годишна история, пък европейцити нямат нищо”. Лек спор настъпва с комшията Колю, който твърди, че “Волен е истински българин, само той ши на опрай”. Останалите от компанията обаче са на мнение, че “Волен е пълен капут”. Колю леко се разсърдва, после се съгласява.
Следващата тема е “Кой прецака България?”. Според едни това са евреите, според други – турците, според трети – турските евреи. Домакинът се развиква, че имало план за унищожение на България. Казвал се Ран-Ъп, или нещо такова. Не си спомнял точно, ма било абсолютно вярно. Бил го чел в интернет.
Всеки крещи и не слуша другите. В тоя момент пристига Митака с две бутилки ракия. Вече е много пиян. Домакинът го прегръща и го целува. Нарежда на Марчето да изпържи още кюфтета, не може да стоим така на празна маса.
В хола влиза жената на Колю и с тревожна физиономия казва: Кольо, айде да си ходим, детето е вдигнало температура.
А, температура!, вика Колю. Знам я таз температура, утре има класно по математика. Всеки път преди класно вдига температура.
Кольо, детето е зле, драматично казва съпругата. Ставай да си ходим.
Иди да го видиш, намира компромисно решение Колю. И ми са обади. Ку е зле, ша си дода.
Съпругата изфучава гневно и си тръгва.
Ей тва е мъжката приказка, казват аверите от компанията и си наливат по още една ракия.
Кат сме най-зле – така да сме.
Сред мъжете настъпва известна гузност и състрадание към съпругите. Това не е резултат на доброто им възпитание, а на изпития алкохол, който вече ги е размекнал.
Ари ве, момичита, провиква се домакинът. Ко кибичити в таз кухня! Илати при нас.
“Момичитата” идват от кухнята леко кисели. Основният им проблем в живота е, че не искат да бъдат некви прислужници, които само носят кюфтета и салати. Искат да бъдат уважавани.
Разговорът преминава към по-небрежни, светски теми. Например “колко проста е тая Златка, направо не е истина”.
Съпругите са убедени, че я превъзхождат в интелектуално отношение и не разбират защо нея я дават “пу тиливизура”, а тях – не.
Мъжете се съгласяват. Домакинът излиза на балкона и хвърля няколко пиратки – все пак празник е.
На три от съпругите им се пишка, но Митака се е заключил в клозета и е оповръщал всичко.
Изнервени от все по-набъбващите си пикочни мехури, съпругите подканват мъжете си да си ходят.
Мъжете категорично отказват. Избухват грозни скандали.
В крайна сметка съпругите побеждават. Мъжете са извлечени от масата насила, само Колю остава да си допива с домакина и философски обобщава “ай ше им еба майката курвенска, поне на празници да спрат да дуднат”
Домакинът подпалва с цигарата си зелената булана върху дивана. Настъпва лека паника, после пожарът е потушен с бира. В хола се разнася нечовешка смрад, но празнуващите запазват оптимизма си.
Кат сме най-зле – така да сме.
Пускат си порно, за да разведрят обстановката. Колю се опитва да обясни какви са приоритетите в живота му, но поради изпития алкохол не успява да произнесе думата “приоритети”.
Домакинът заспива с лице в салатата.
Марчето отчаяно плаче в кухнята.
(от книгата “Български работи”)
