(откъс)
Хол, диван, пред него телевизор. На дивана седи Жоро по анцуг, гледа мач, пие ракия и яде салата. До него е Станислава, с дънки и бяла блузка, чете списание.
ЖОРО. (ядосано) Ееее, как може да я изпуснеш, бе! Аз да бях, щях да я вкарам.
СТАНИСЛАВА. Кои са наште?
ЖОРО. Шшт, тихо. Тихо, че ми е нервно.
СТАНИСЛАВА. Мило, пък в списанието пише, че…
ЖОРО. Тихо.
Пауза.
СТАНИСЛАВА. Наште с белите тоалети ли са?
ЖОРО. С белите са. И не се казват тоалети, а екипи.
СТАНИСЛАВА. Кой е мъжът на Николета? Тоя с татуировките ли?
ЖОРО. Не е той.
СТАНИСЛАВА. Много е сладичък.
ЖОРО. Да бе! Пълен нещастник е.
СТАНИСЛАВА. Нещастник, ама ѝ купил ферари.
ЖОРО. Кой бе?
СТАНИСЛАВА. На Николета мъжа ѝ.
ЖОРО. Глупости.
СТАНИСЛАВА. Не са глупости. В списанието го пише. Ето, виж! (бута му списанието пред лицето)
ЖОРО. Станислава, моля те остави ме да гледам мача.
СТАНИСЛАВА. Не мога да разбера кво толко му е интересното на тоя мач.
Пауза.
ГЛАС НА КОМЕНТАТОРА. Поредна грешка в отбраната на Турция…
СТАНИСЛАВА. А, Турция ли играе? Мило, кога ще ме заведеш в Турция?
ЖОРО. Ще те заведа.
СТАНИСЛАВА. Само обещаваш. Пък Цецо и Жани ходиха вече.
ЖОРО. И кво?
СТАНИСЛАВА. Много яко било. И знаеш ли Жани кви сладурски сандалки си донесе оттам? Страхотни!
ЖОРО. Ъхъ.
Пауза. Жоро бодва с вилицата домат и го изяжда
ЖОРО. Кви са тия домати бе, Станислава? Ей, не се научи да режеш домати, бе! Какво ги кълцаш на ситно, като за лютеница. Домат се реже на едро.
СТАНИСЛАВА. Мило, тоя с жълтия тоалет от кои е?
ЖОРО. От никои. Съдия е.
СТАНИСЛАВА. Съдия ли? За какво ги съди? Какво са направили?
ЖОРО. Нищо не са направили.
СТАНИСЛАВА. А ще вкара ли някой в затвора?
ЖОРО. Няма.
СТАНИСЛАВА. Ми то аслъ как да вкараш някой в затвора, при тая скапана съдебна система. Егати държавата загубена.
ЖОРО. (към телевизора) Айде, ритни я най-после тая топка бе, кво я разцъквате пред вратата. Бахти нещастниците!
СТАНИСЛАВА. Мило, в списанието пише, че 78 процента от мъжете редовно гледали порно. Верно ли е?
ЖОРО. Отде да знам.
СТАНИСЛАВА. Е как не знаеш бе, мило?
ЖОРО. Ми отде да знам кво гледат 78 процента от мъжете?
СТАНИСЛАВА. А ти гледаш ли порно?
ЖОРО. Не.
СТАНИСЛАВА. Лъжеш ме. Вчера, докато те нямаше, сменях каналите на телевизора. Имаш четири порноканала. За какво са ти четири порноканала, ако не ги гледаш?
ЖОРО. Всички ги имат. Това е стандартна опция. Влизат в пакета.
СТАНИСЛАВА. В кой пакет бе, Жоро? В твоя пакет ли?
ЖОРО. Във всички пакети. Всички, дето са с кабелна телевизия, имат порно.
СТАНИСЛАВА. Ма Жани ми каза, че Цецо никога не гледал порно.
ЖОРО. И аз не гледам.
СТАНИСЛАВА. Да бе, не гледаш. Не гледаш, пък си си пуснал четири порноканала.
ЖОРО. Станислава, освен порното имаме още 68 канала, но това не значи че ги гледам всичките, нали така?
СТАНИСЛАВА. Ми не знам. Аз вчера погледах малко. Ма тва порно е отвратително бе, Жоро! Как може да те възбужда?
ЖОРО. Не ме възбужда.
СТАНИСЛАВА. Такива отвратителни неща правят в тия филми. Как не ги е срам да се снимат… Тия момичета нямат ли родители, бе! Мен тате, ако ме види да правя такива работи, ще ме убие. Жоро, направо не знам как може да гледаш такива гадости!
ЖОРО. Ае, млъкни малко де!
Пауза.
СТАНИСЛАВА. Мило, какви са тия фигурки, които са нарисувани по тревата?
ЖОРО. Станислава, моля ти се, остави ме да гледам мача.
СТАНИСЛАВА. Ма аз не ти преча бе, мило. Просто питам.
ЖОРО. После ще ти обясня.
Пауза.
СТАНИСЛАВА. Тоя с флагчето играе най-слабо. Топката минава до него а той не я рита.
ЖОРО я поглежда мрачно, но не казва нищо.
СТАНИСЛАВА. Купих си едно много секси бельо на такива цветни флагчета. Искаш ли да ти го покажа?
ЖОРО. Не сега.
СТАНИСЛАВА. А кога бе, мило?
ЖОРО. После.
Пауза.
СТАНИСЛАВА. Ужас! Края на ноември, а те с къси ръкави и шорти. Не им ли е студено бе, мило?
ЖОРО. Не им е.
СТАНИСЛАВА. Николета дали е на стадиона?
ЖОРО. Не знам.
СТАНИСЛАВА. Е как не знаеш, бе мило, не я ли дават? На Бекъм жена му винаги я дават.
ЖОРО. Ще ми донесеш ли ракията, че ми свърши?
СТАНИСЛАВА. Мило, много пиеш.
ЖОРО. Кво толко пия, сто грама съм изпил.
СТАНИСЛАВА. При Гала миналата седмица гостува една лекарка и каза, че който пие повече от 50 грама на ден, е алкохолик.
ЖОРО. Е то по тая логика 90 процента от българите са алкохолици.
СТАНИСЛАВА. Ми не знам какви са, ама не искам ти да ставаш алкохолик. Нали няма да станеш алкохолик, мило?
ЖОРО. Станислава, ще ми донесеш ли ракията или аз да стана и да си я взема?
СТАНИСЛАВА. Ще ти я донеса, ма да знаеш, че не ми е приятно.
Излиза, след малко донася шише, подава му го. Жоро си сипва.
СТАНИСЛАВА. Пък Цецо обещал на Жани, че вече няма да пие. И шест месеца не е близвал.
ЖОРО. Ъхъ.
СТАНИСЛАВА. Заради нея го направил. Щото много я обича.
ЖОРО. Ъхъ.
СТАНИСЛАВА. И мачове не гледал Цецо.
ЖОРО. Педерас!
СТАНИСЛАВА. Жоро, няма така да говориш за Цецо. Той е мъж на най-добрата ми приятелка.
ЖОРО. Не говоря за него, бе. Съдията е педерас.
СТАНИСЛАВА. Ми кво като е педерас? Знаеш ли какви свестни гейове има?
ЖОРО. Станислава, що не си четеш списанието бе, мойто момиче?
СТАНИСЛАВА. Ми щото не ми е интересно бе, мило.
ЖОРО. А за кво го купуваш тогава?
СТАНИСЛАВА. Щото Жани си го купува. И все ми разправя кво е прочела. Аз да не съм по-проста от нея?
ЖОРО. Не си. Занеси ракията във фризера, да мръзне, милинката.
Станислава излиза с шишето, след малко се връща.
СТАНИСЛАВА. (взема дистанционното) Дай само да видя какво дават по другия канал.
ЖОРО. Станислава, що не си пуснеш телевизора в другата стая?
СТАНИСЛАВА. Щото искам да съм при теб бе, мило. Неприятно ли ти е? Аууу, дават интервю със Златка… Колко е проста тая, не е истина.
ЖОРО. Станислава, върни веднага на мача.
СТАНИСЛАВА. Ей сега, само да я чуя тая какви глупости ще говори…
ЖОРО. Станислава!
СТАНИСЛАВА. И ква е грозна. Кво й харесват мъжете, бе?
ЖОРО. Станислава, броя до три. Едно….
СТАНИСЛАВА. Мило, на теб харесва ли ти Златка?
ЖОРО. Дай шибаното дистанционно! (изтръгва го от ръката й, прехвърля на мача)
ГЛАС НА КОМЕНТАТОРА. И така, Турция води с един на нула в 58-ата минута…
ЖОРО. Видя ли кво направи сега! Изтървах гола.
СТАНИСЛАВА. Е, голяма работа. Ще го повторят.
ЖОРО. Повторили са го вече.
СТАНИСЛАВА. Мило, много нервен си станал.
ЖОРО. Дееба и Златката ти, дееба!
СТАНИСЛАВА. Мило, защо псуваш? Знаеш ли, че Цецо на Жани никога не псува?
ЖОРО. Ми омъжи се за Цецо тогава. Щом е толко идеален.
СТАНИСЛАВА. Ми то аслъ да се бях оженила за него. Знаеш ли как ме сваляше. Ма си викам. не мога аз да взема гаджето на най-добрата си приятелка. Щото съм свестна. А иначе съм и по-красива, и по-умна от Жани. (разплаква се) Жоро, защо ми говориш така? Не ме ли обичаш вече?
ЖОРО. Обичам те.
СТАНИСЛАВА. А що ми викаш да се омъжвам за Цецо?
ЖОРО. Извинявай.
Пауза.
СТАНИСЛАВА. Тоя идиот с жълтите дрехи, докога ще свири? Да свирне веднъж и да си ходи, всички вече го чуха. Нали, мило?
ЖОРО. (към телевизора) Ееее, не! Къде я видя тая засада, бе, малоумник!
СТАНИСЛАВА. Мило, какво е засада? Какво са засадили?
ЖОРО. Нищо не са засадили. Ае млъкни малко!
Пауза.
СТАНИСЛАВА. Мило, ти не ми отговори на въпроса.
ЖОРО. Кой въпрос?
СТАНИСЛАВА. Харесва ли ти Златка?
ЖОРО. Глупости. Как ще ми харесва!
СТАНИСЛАВА. Да, ама ако ти падне, ще я изчукаш.
ЖОРО. Глупости.
СТАНИСЛАВА. Представи си, че си някъде в командировка. И се прибираш в стаята си в хотела и в леглото те чака Златка. Гола. Няма ли да я изчукаш?
ЖОРО. Няма.
СТАНИСЛАВА. Лъжеш ме. Всички мъже сте такива. Като видите гола жена, оглупявате. Особено Златка. Ще я изчукаш и окото ти няма да мигне.
ЖОРО. Няма да я изчукам.
СТАНИСЛАВА. Лъжеш ме, Жоро. Знам, че ме лъжеш. Ох, защо си такъв бе, Жоро? (разплаква се). Не ти ли харесва сексът с мен?
ЖОРО. Харесва ми.
СТАНИСЛАВА. Да бе, харесва ти! Като ти харесва, защо чукаш Златка в хотела? А?
ЖОРО. В кой хотел, бе?
СТАНИСЛАВА. Като си в командировка.
ЖОРО. Станислава, аз работя в метрото. При нас командировки няма.
СТАНИСЛАВА. Няма, ама ако има, ще я изчукаш. Ох, майчице, защо се омъжих за такъв курвар! Да се чука със Златка по командировките.
ЖОРО. Станислава, какви ми ги говориш?
СТАНИСЛАВА. Много ме обиди, Жоро, да знаеш. Не съм очаквала това от теб. Да се чука със Златка, моля ти се.
ЖОРО. Кога съм се чукал със Златка, бе?
СТАНИСЛАВА. Ами ти ми кажи!
ЖОРО. Не съм се чукал с никаква Златка.
СТАНИСЛАВА. Преди малко каза, че си.
ЖОРО. Къде бе?
СТАНИСЛАВА. В хотела. На командировката.
ЖОРО. Станислава, аз никога не съм ходил в командировка.
СТАНИСЛАВА. Още по-лошо. Чукаш я, без да си в командировка.
ЖОРО. Бе ти си се побъркала, бе!
СТАНИСЛАВА. Ох, ше звънна на Жани, да я питам кво да правя. (вади телефон, набира) Жани, как си, слънчице… Ох, аз хич не съм добре… Имаме си проблеми с Жоро… Нищо, ще се оправя… Жани, искам да те питам нещо… Цецо изневерявал ли ти е?… Не ти е, нали!… Блазе ти… Жоро ми изневерил със Златка, моля ти се…
ЖОРО. Бе ти нормална ли си, бе!
СТАНИСЛАВА. Георги, млъкни, и без това си много виновен! (на телефона) Е как с коя Златка, с тая известната… Еми и аз не знам къде са се запознали, май на някаква командировка, и просто не знам кво да правя… е, говоря с него, ама той отрича… е, как да не съм сигурна, познавам го по погледа, че ме лъже… еми грозна е, ма той Жоро като пийне две ракии не подбира, бе, само да види гола жена и откача… На теб Цецо изневерявал ли ти е?… ох, да бе, ти вече ми каза… блазе ти, Жани… а, не ме мисли мен, ще се оправя някак си… аз съм силна… добре, слънчице, утре ше ти звънна…. айде…
ГЛАСЪТ НА КОМЕНТАТОРА. Остават шест минути до края на редовното време, Турция продължава да води с един на нула…
ЖОРО. Донеси ми ракията.
СТАНИСЛАВА. Златка да ти я донесе!
ЖОРО. Станислава! (телефонът му звъни) Да? Кажи, Цецо… Гледам мача тука… Как кой мач бе, пич?… България-Турция…. Да?… Какво?… Бе, тва са глупости, бе…. Бе, ти луд ли си, бе?… Аре, утре шти звънна. (затваря)
СТАНИСЛАВА. Кой беше?
ЖОРО. Цецо.
СТАНИСЛАВА. Какво иска?
ЖОРО. Нищо. Вика “евала ти правим за Златка, страшна пичка е”.
СТАНИСЛАВА. Той па откъде е разбрал?
ЖОРО. Жани му е казала.
СТАНИСЛАВА. Видя ли докъде се докарахме, Жоро? С твоя курвалък. Сега цяла София ще ни разнася. Всички ще ми се смеят.
ЖОРО. Ми ти па що разправяш на всички?
СТАНИСЛАВА. На кои всички? Само на Жани съм казала. На най-добрата си приятелка. Ма то, като кажеш на Жани, все едно си казал на цяла София. Такава гадна клюкарка е тая, не е истина просто. И тва ми било приятелка… И престани да си бъркаш в долнището на анцуга! Какво постоянно се чешеш?
ЖОРО. Ми сърби ме.
СТАНИСЛАВА. Какво те сърби?
ЖОРО. Това, дето ти го нямаш.
СТАНИСЛАВА. Жоро, отвратителен селянин си, да знаеш. Хасковски селянин.
ЖОРО. Ти ли ми го казваш, ма? Софиянката.
СТАНИСЛАВА. Ми от София съм, за разлика от тебе.
ЖОРО. Да бе, от София. От Люлин си.
СТАНИСЛАВА. Е Люлин къде е бе, селянин?
ЖОРО. А майка ти и баща ти откъде са, бе?
СТАНИСЛАВА. От Радомир са, що?
ЖОРО. Ми щото си радомирска люлинка, затва. Станка от Радомир.
СТАНИСЛАВА. Не съм Станка, а Станислава.
ЖОРО. Ма си кръстена на баба си Станка.
СТАНИСЛАВА. Селянин.
Пауза.
СТАНИСЛАВА. Ще взема да пусна една прахосмукачка. Щото ти никога няма да се сетиш.
ЖОРО. Изчакай поне да свърши мача.
СТАНИСЛАВА. А, ше те чакам аз тебе. Аз, ако те чакам, цял живот ще тънем в мръсотия.
Вади прахосмукачката и я включва. Жоро скача прав и започва да й крещи, тя също му крещи, но не чуваме какво си викат, защото прахосмукачката ги заглушава. Жоро отива и изтръгва кабела от контакта.
ЖОРО. Знаеш ли къде шти я завра тая прахосмукачка. Знаеш ли къде шти я завра!
СТАНИСЛАВА. Къде ше ми я завреш бе, нещастник?
ГЛАСЪТ НА КОМЕНТАТОРА. Изстрел на Ивелин Попов и гол! България изравнява в 90-тата минута на срещата…
ЖОРО. Г-о-оооо-л! Го-ооол! Българи-юнаци! Българи-юнаци!
(целува екрана на телевизора) Евала, лъвове!
СТАНИСЛАВА. Какво стана?
ЖОРО. Направо ги разбихме. Стейси, ела! Ела бате Жорко да те цунка. (прегръща я енергично)
СТАНИСЛАВА. Георги, не мога сега, още ми е нервно.
ГЛАСЪТ НА КОМЕНТАТОРА. Ето го и последният съдийски сигнал. България – Турция, един на един.
Жоро придърпва Станислава към себе си, целува я
СТАНИСЛАВА. Ммм. Жоро, понякога направо ме вбесяваш, да знаеш.
ЖОРО. Шшшт, целуни ме.
Осветлението бавно започва да угасва.
СТАНИСЛАВА. Жоро, ужасен си, обаче те обичам.
ЖОРО. И аз те обичам, Стейси.
СТАНИСЛАВА. Обещаваш ли, че няма да ми изневеряваш повече?
ЖОРО. Стига с тия глупости. Не съм ти изневерил.
СТАНИСЛАВА. Заклеваш ли се?
ЖОРО. Заклевам се.
Осветлението е изгаснало напълно.
ЖОРО. Стейси, искам те.
СТАНИСЛАВА. И аз те искам, Жоро. Ама сега ли?…
ЖОРО. Да, сега.
Затъмнение
