От известно време Скарлет почна да настоява да я запозная с мама. Аз деликатно отклонявах тия нейни мераци, защото ми е ясно кво означава това. От “няма ли да ме запознаеш с ваште” до “няма ли да ми предложиш брак” има само една крачка и аз категорично не искам да я правя. И сме говорили много пъти по тоя въпрос и Скарлет знае на какво мнение съм за брака и твърди, че уж е съгласна с мен. Ама колко е съгласна, само тя си знае… Ако е съгласна, защо иска да я запознавам с мама?
По едно време чак почна да ми се сърди – защо не ме запознаваш с майка ти, вика, да не би да те е срам от мен?… Ей такива едни инсинуации, които хич не ми бяха приятни. И накрая кандисах. Викам си: ше зема па да ги запозная, та да се свърши тоя тормоз.
Обадих се на мама и я поканих на ресторант. Така и така, викам, хем да те запозная с новата ми приятелка. А тя, като се притесни, милата. Как на ресторант, вика, срамота е. Ше ми дойдете на гости вкъщи, ше ви посрещна, ше ви сготвя, да види твойта приятелка какво значи прочутото българско гостоприемство. Ше ви чакам в сряда в осем.
Толкова е свестна мама… Такава добра душица е. И сега съм сигурен, че до сряда няма да спи от вълнение. То ше са едни приготовления, то ше е едно суетене. Защо трябва да ѝ го причинявам това? Ама на какво ли не съм готов, само за да угодя на капризите на Скарлет.
Дойде сряда, прибрах се аз от работа, гледам Скарлет нито се облякла по-официално така, нито нищо. Един вид – иска да демонстрира пренебрежение към майка ми. Аз нищо не ѝ казах. Щом е решила да се излага – нека да се излага.
Теглих си един бърз душ, облякох си чиста риза и тръгнахме.
– Ама с колата ли ше ходим? – учуди се Скарлет. – Няма ли да отидем с такси?
– Не. Тая вечер няма да пия.
– Е, що да не пиеш пък точно тая вечер? – заяде се Скарлет.
– Ми щото не ми се пие.
– Значи, като си с мен, винаги ти се пие, а като си с майка ти – не ти се пие.
– Не разбирам какъв ти е проблемът? Постоянно ми дуднеш, че пия много, а когато не пия – пак си недоволна.
Тя се нацупи. Беше обидена, че няма да пия. Тая жена не е нормална. По пътя купих едно букетче на мама и една кутия бонбони и Скарлет пак почна да бучи.
– Как не те е срам… На мен никога не си ми подарявал цветя, а на майка ти какъв огромен букет си взел.
Пък то най-обикновено букетче. 45 розички, кво толкова.
– Ти – вика Скарлет, – за майка си си готов да изхарчиш всичко до последната стотинка, а за мен се стискаш.
Сега парите ли ше ми брои? Как може да е толкова дребнава…
Паркирах пред блока на мама и се развълнувах. Тук съм израснал, колко съм се люлял на тия люлки… Зад оня блок запалих първата си цигара, зад онова дърво за пръв път целунах момиче, на тая пейка Сашка от вход “Г” ми направи първата свирка… Просълзих се.
А Скарлет вместо да усети емоциите ми в тоя момент, веднага се изсра на метеното. Какъв е тоя гнусен блок, вика. В тоя коптор ли си израснал? Ужас.
Да обижда родния ми дом! Ебахти простачката. Направо ми идеше да ѝ откъртя два шамара, за да се научи на уважение. Ма си викам: аре сега, няма да развалям вечерта. Стиснах зъби и влязохме във входа.
Оказа се, че асансьорът не работи. Голяма работа. Мама е едва на шестия етаж, не е на двайсет и петия. А Скарлет се разпуфтя, задъха се, кашля, храчи, сякаш изкачва Еверест, ебаси.
Звъннахме на вратата и мама отвори. Както винаги беше усмихната като слънчице. И се облякла официално така, в знак на уважение. Пък тая мойта простачка дошла с неква най-проста рокличка, сякаш е отишла на фризьор. Направо щях да потъна в земята от срам.
Покани ни мама вътре и аз просто ахнах. Холът изглеждаше като дворцова зала – едни свещници, едни разкошни завеси. Масата – с копринена покривка, сребърни прибори, кристални чаши. Аз толкова изискана обстановка никъде не съм виждал. А Скарлет гледа и тъпее. Просто няма сетива за такъв изискан лукс. Това е все едно да вкараш овца в петзвезден хотел. Най-много да изблее. То, животното, си иска кошарата.
Седнахме на масата, мама извади някаква отлежала ракия, и ако не бях с колата, щях да си пийна, ма си викам: нищо няма да ми стане, ако пропусна един ден.
И наля мама ракийка на Скарлет, чукнаха се, и мама много любезно така почна да я подпитва за това, онова, не от любопитство, ами просто да поддържа разговора, щото е неудобно да седим на масата и да си мълчим. А Скарлет гледа тъпо и отговаря едносрично. Сякаш насила съм я завел там. Сякаш не ми изпи мозъка пет месеца да ми мрънка, че не съм я запознавал с майка ми. А сега, като дойде тук, се държи все едно иска да си ходи.
Мама сипа домашна туршия. Начи тая туршия е извънземна. Човек убивам за нея. Тя е недостижим връх в кулинарията. Аз се нахвърлих лакомо върху нея, а Скарлет я гледа гнусливо и само я побутва с вилицата. Не можех да повярвам. За да не харесаш тая туршия, трябва да си тотален изрод, социопат, психопат и изчадие. А може би правеше напук… Искаше да демонстрира презрението си към моето семейство. Демек – аз съм голямата работа, няма да ви ям селските манджи. Но нали ти настояваше да дойдем тук, идиотко! Това беше твоя идея.
Мама видя, че Скарлет изобщо не докосва туршията и се натъжи. Ми адски тъпо е така. Хапни поне малко, бе, кво е тва неуважение, баси. Милата ми майчица, защо трябва да я огорчаваме? Тя толкова се е постарала жената…. Такова отношение ли заслужава?
Все пак тя е възпитана жена, преглътна обидата и отиде до кухнята да донесе основното. Познайте какво беше сготвила! Любимото ми. Агнешки чревца на фурна. Направо се разтреперих от вълнение. Трудно ми е да опиша агнешките чревца на мама. Само ще ви кажа, че когато Джейми Оливър ги опита, той се разплака, изпадна в тежка професионална депресия и после цели шест месеца не пипна черпак. “Агнешните чревца на госпожа Сиромахова тотално обезсмислиха кариерата ми”, сподели той в едно интервю пред Опра Уинфри.
Та пристигнаха чревцата и аз чух как стомахът ми пее химни в прослава на тоя кулинарен шедьовър. О, божествено ухание! О, вълшебно цвърчене! Нима е възможно човешка ръка да създаде такова съвършенство? И в този момент Скарлет направи такава скандална простотия, че просто онемях. Изобщо отказа да ги яде, моля ти се. Разрева се и хукна в банята.
Това вече беше нагла демонстрация. Това беше тлъста храчка в лицето на милата ми майчица. Това беше свинщина, извършена от една примитивна, мерзка персона. Това беше гнусен атентат срещу човещината.
– Извинявай, мамо – казах. Сякаш аз бях виновен.
– Нищо, маме – каза мама. – Добро момиче е Скарлет. Аз я харесвам.
Колко е благородна мама… Колко широкоскроена е… Тва, ако беше някоя друга, хеле па майка й на Скарлет, щеше да вдигне ебахти скандала. А мама всичко прощава…
Хапнахме и след малко в хола влетя Скарлет, навъсена и гневна, сякаш ние сме я обидили нещо, а не тя нас.
– Селяни прости! – вика. – Няма да ви ям буламачите. Да ме отровите ли искате с тия гнусотии?
Какво е това същество, бе! Ти го каниш на гости, то те обижда.
Мама се разплака. Скарлет си грабна чантата и хукна навън.
– Жалко, че не опитахте от десерта – каза тъжно мама. -Направила съм ванилов кекс. Знаеш ли как ми шупна?
– На теб винаги ти шупва, мамо – опитах се да я утеша.
– Така е, ама днеска ако знаеш как ми шупна… Ше ти го завия в една салфетка за вкъщи.
– Благодаря, мамо.
Взех кекса и не знаех какво да правя.
– Не ѝ се сърди, маме – каза великодушно мама, – жените понякога изпадат в необясними настроения. Тя е добро момиче. Иди, настигни я.
Стоях вцепенен от благородството на мама. Какъв късмет съм имал, точно тя да ме роди и да ме отгледа. Не, няма да позволя някаква проста идиотка да се отнася така с нея. Ей сега ше я науча аз…
Изскочих от апартамента и хукнах по стълбите. Настигнах Скарлет, а тя реве, моля ти се. За кво ревеш, ма? Прееба цялата вечер с идиотщините си, а сега ревеш…
– Нямам думи, Скарлет – казах. – Просто нямам думи.
Влязох в колата и я запалих. Бесен бях, а мъркането на автомобилен двигател винаги ме успокоява. Скарлет влезе, седна до мен и почна да ми се натиска. След всичко, което е направила, има наглостта да ми се натиска!
Даже ми разкопча дюкяна, извади го и ми го лапна. Но аз бях толкова възмутен, че реших да не го вдигам.
