Събота през юли
С Мик Джагър си имаме закачка – кой от двамата ще се изплези по-мощно. Засега той ме води, ама аз разработвам един нов научен метод за удължаване на езика, та ще видим кой кого.
Днес се скъсахме да се лендзим пред огледалото. Бахти шпаклата вади тоя пич, не е истина просто. Имам чувството, че без проблем може да си оближе пъпа.
В свободното си време, когато не се плезя, разработвам разни теорийки за разни неща.
Измислих например една теория на относителността. Идеята в общи линии е, че времето за различните обекти е различно. Много интересна теория, разказах я на Мик, а той не можа да я схване, та се наложи да му я обяснявам с примери.
– Представи си – казах му – че има двама братя близнаци и единият по некъв начин излети в космоса със скоростта на светлината.
– Е как ще излети в Космоса бе, Албърт? Това е невъзможно.
– Сега е невъзможно, но след сто години може и да е възможно. Та представи си, че единият близнак е в Космоса и обикаля там една година, каца на разни планети, прави си кефа. Според мойта теория, когато тоя пич от космоса се върне на Земята, брат му ще е бая остарял.
– Еми много ясно, че ще е остарял. И на тебе брат ти ако се запилее за една година в Космоса, да не знаеш жив ли е, умрял ли е, и ти ще остарееш от притеснение.
– Идеята е друга, Мик. Те ще са на различна възраст. Тоя, дето е бил в космоса, ще е да речем на 40 години, а другият, дето е на земята, ще е на 70.
– Как така на различна възраст бе, пич? Нали са близнаци!
– Близнаци са, обаче за тях времето тече с различна скорост. Именно затова казвам, че времето е относителна величина, схващаш ли?
– Значи искаш да кажеш, че ако аз сега излетя в космоса със скоростта на светлината, ще си остана форевър янг?
– Не, няма да останеш форевър янг, просто времето на Земята, ще тече по-бързо, и като се върнеш, всички твои връстници ще са одъртели яко.
– Ебати кефа. Ще ги спукам от бъзици. Ще ходя след тях и ще им ритам бастуните.
– Обаче още не съм измислил как може да се пътува със скоростта на светлината.
– Айнщайн, ти си ебахти откачения пич. Зарежи тия глупости и ела да се поплезим пред огледалото.
Вторник през октомври
Мик забил няква фенка с огромни цици. Ама огромни, човече, такова нещо не бях виждал. Като вискярски дини. Казва се Синтия и много се дразнела, когато мъжете я гледали в циците. Е къде да те гледат бе, жена!
Малко му завидях на Мик. Даже, честно казано, много му завидях. Тва, музикантите, винаги се уреждат с най-яките путки. А в науката всички жени са или с мустаци, или с целулит, а най-често и с двете. Замислих се дали няма някаква закономерност за ебането, някакъв всеобщ физичен принцип, който отрежда на музикантите най-готините пички. И измислих нещо като формула за секса. Формулата е следната:
E=mc2
– Ква е тая формула? – пита ме Мик.
– Това е моят закон за секса – казах. – Той гласи: “Ебането е равно на Мик и Синтия с двете цици”.
– Тва е ебахти тъпото, Албърт. Много ясно, че ще е с две цици. Повечето жени са с две цици.
– Да, обаче на Синтия са много яки, затова съм ги включил специално във формулата.
– Така е, ама не виждам къде е ползата за световния научен прогрес от твоя закон за секса.
– Еми няма полза, направих го ей така, за кеф.
– А, добре. Между другото крайно време е да спреш да се занимаваш с глупости и да си хванеш гадже.
– Как да си хвана? Жените изобщо не ми обръщат внимание. Не съм рокмузикант като теб.
– Абе заеби тия приказки за рокмузикантите. Имам колеги, дето цял живот карат на чикии. Найш кви тъпаци са повечето музиканти. А ти имаш много качества – остроумен си, забавен си, постоянно измисляш некви тъпи теории, с които ме сцепваш от смях. Освен това имаш дълъг език, а жените са луди по тия неща.
– Да бе!
– Казвам ти, това направо ги побърква. Като се изплезя на Синтия и тя се подмокря. Езикът е най-важният полов орган.
– Между другото, пораснал ми е поне с половин сантиметър. Може и да те бия вече.
– Да бе, ще ме биеш. Я се изплези.
И пак се разлендзихме. Копелето ме би с някакви си осем милиметра.
Сряда през април
Мик зарязал Синтия и се хванал с неква Алиша.
– Сменяй формулата, Албърт – вика. – Вече не е E=mc2 , ами е E=ma2
– Да бе! Ще ти сменям аз формулата на всяко гадже! Тая няма да стане. Освен това Алиша няма никви цици, така че двойката в края на формулата е крайно неуместна.
– Е, не е чак да няма. Просто са ѝ малки.
– Ти не си нормален бе, Мик. Може ли да зарежеш огромните цици на Синтия, за да се нахендриш на това унило безцицие.
– Писна ми от тия балони, Албърт. Направо се отвратих. Все едно месиш некви козунаци, ебати.
– Повечето мъже биха ти завидели.
– Мноо ясно. То и аз си завиждах отначало, щото и аз, като всеки нормален мъж, съм си цицоман. Обаче и най-хубавото нещо ти писва в един момент, Албърт. И започваш да мечтаеш за неговата противоположност.
– Махалото на Фуко?
– Еми не го знам тоя Фуко, ама с мен е така. Примерно – сигурен съм, че следващото ми гадже пак ще е с големи цици, а по-следващото – с малки. Аре стига сме философствали, дай да се поплезим пред огледалото.
Тоя път разликата беше 14 милиметра в негова полза. Изглежда, че тренировките с жени удължават езика му.
Понеделник през септември
– Добре де, – пита ме Мик, докато си пием следобедната биричка на двора му – Ти си умен пич, можеш ли да ми кажеш защо мъжете толкова се стремят към Путката?
– Ми предполагам, че е някакъв инстинкт за продължение на рода.
– Не, не. Не е това. Човек се размножава около два-три пъти в живота си, а му се ебе през цялото време. Значи идеята е друга. Замислял ли си се, че има някаква странна притегателна сила. Като видиш путка, нещо те дърпа към нея. Има неква гравитация, струва ми се.
– Хм, не съм се замислял. То и как да се замисля, аз не съм ебал от години.
– Ае стига си се оплаквал. Седиш по цял ден затворен, не излизаш никъде. Как искаш да ебеш при тва положение?
– Между другото, Мик, искам да ти кажа, че тва новото ви парче “Енджи” е ебахти лигавата песен.
– Що бе?
– Пълен шит. Вие сте силни в твърдите неща. Кво си се размрънкал Ендже, Ендже… Направо сте се осрали, ако питаш мен.
– Бе честно казано и аз не я харесвам тая мазна балада, ама пичките направо я боготворят.
– Да бе!
– Честно. Жените имат доста извратени музикални вкусове, знаеш.
Петък през ноември
От доста време мисля върху хипотезата на Мик за гравитационната сила на Путката. Изглежда, че наистина има нещо такова, но не зная как да го формулирам.
Засега ми се върти в главата нещо като Теория за черните дупки. Това са места в пространството, които имат огромна гравитационна сила и засмукват всичко. Мик каза, че в общи линии съм доловил същината на явлението, но съм допуснал една груба фактологическа грешка.
– Вече не са черни, Албърт – вика. – Личи си, че отдавна не си ебал. Сега всичко живо е без кос. Такава е модата. Така че според мен е най-коректно да ги наречеш просто “дупки”, без да уточняваш цвета.
– Що бе, според мен черни дупки си звучи добре. Олдфешън е. Пък и не се знае докога ще трае тая мода на бръснатите путки. Сега с тия екологични истерии всичко живо се завръща към естествените неща.
– Не ми се вярва. Ма ти си знаеш де, не ти давам акъл. Просто ти споделям наблюденията си. Днеска ще си мерим ли езиците?
– Аре.
Премерихме се и се оказа, че вече ме води с почти два сантиметра. Изглежда, че ще бъда вечният губещ в тази надпревара.
