Пролетта на 346 г.пр.н.е.
Днес избегаф от училище и ходиф за риба на Охридското езеро. Излезнала е риба мрена а и Биляна платно бели, па току ми покаже кълките си.
А даскалот ми Аристотел побарал тейко ми Филип и му сборувал, че при уште пет неизвинени ке ми намали поведението.
Дейба серсеминот гръцки, дейба. Толку ли нема у цела Македония един читав даскал, та ми докараа тоа пустиняк да ме учи.
Го питаф тейко ми: “Ебре, тате, тоа ли е па най-арния даскал” А тейко ми да земе да фане една гьостерица па бой, бой.
Ти, вика, сине, си налегай парцалите, щото те стегам за цар на цела Македония. А македонскиот цар немой да е прост.
Една седмица по-късно
Вече цела седмица как одам на училището и ми се кине срцето от мака. Тоа серсемин Аристотел посега на мъжко. Повърти се, повърти се около мене, па току ме фане за газот, дейба и манафинот, дейба. Ако кажа на тейко ми Филип, ке му резне зелката.
Утре ке одам с Лихнида на езерото да веслаем кайчето.
Летото на 339 г.пр.н.е.
Тейко ми Филип дига тешка сватба. Ке се жени за Клеопатра. Таа била македонско девойче, китка шарена. Добре ама се оказа, че некои от моите войводи са имали вземанье-даванье с нея и ми рекоа, че Клеопатра била дупена.
Отидоф при тейко ми и му рекоф: “Тейко, немой да се жениш, булката е дупена”. А он ме пита: “Сос кеф ли е дупена или сос зор?” Викам: “Сос зор”. А тейко ми рече: “Сине, немой да ѝ придиряме. Щото сос зор и нас могат да ни дупат”.
Скарафме се и тейко ми да земе да пукне, та зорлем станаф цар на цела Македония.
Есента на 334 г.пр.н.е.
Събраф дружината и тръгнаф на война. Ден денувам, кътища потайни, нощ нощувам пътища незнайни. Седнем вечер с войводите край огинот, па ядем македонска наденица. И яз им думам: еее, с тая наденица у историята ке влеземе.
Преминафме Хелеспонтот и ке се тепаме со персите. Майку им йебем персийчичку.
Царот им го викат Дарий. Рекоа ми дека бил голем педер. Да ми го пуши курот.
Лятото на 332 г.пр.н.е.
Разбиф го тоа Дарий и секой момент ке превзема Мала Азия. Ма како може таа земя да се именува Мала. Кога стане македонска, ке я кръстиме Голема Македония.
Тепачката сврши и влезнах у дворецот. На големо мое изненадуванье Дарий излезна ептен будалест. Сака да ме жени за некоа от керките си.
И двете му керки са плави, со буйни цицки, ама я не ги бендисаф. Морам да го начукувам на самиот Дарий у влакнестата персийчичка гъзиня.
Есента на 332 г.пр.н.е.
Потеглиф към Египет. Овде е саде песок и камънье. Превзеф столицата и я кръстиф на мое име – Александрия. Одличен град, напомна ми на Битола, ма не е толку голем. И има много згодни педери.
Пролетта на 331 г.пр.н.е.
Тръгнафме към Вавилон. Се надевам дека грешам, ама очекувам да биде голема тепачка. Вавилонците са тврд орев. А на сичку отгоре мен ме фана тешко сранье. Што сме яли, што сме пили, не помнам, ама газот ми тече као охридска чешма.
Преминафме речинята Тигър и Ефрат. Тия са големи колку Вардарот, ма не са толку буйни.
Зимата на 326 г.пр.н.е.
Изгорел сум за жолта ракия со мезе црвени домати со рендено сиренье. Па ако има и лющени компири – немой да ме жалите.
Што ми беше ово скитанье, што ми беше ово трепанье? Преку кур ми е веке от тия авантури. Завладеф целиот свет, за да сфатам дека Скопие е най-прекрасниот град по целата македонска планета.
Уште малце ке се потепаме и ке си одам.
