В заседателната зала в хотел „Париж“ се чуваше радостно жужене. Ценов беше събрал ръководството на Фирмата, за да им демонстрира новата си придобивка. От Дания беше пристигнал изкуственият интелект, чрез който щяха да решат всички проблеми в държавата.
Виолета разля уиски в чашите и сложи пред всеки купичка с ядки.
Агентът Пепи седеше в края на масата и мълчеше. Беше кацнал късно снощи от Копенхаген. Изглеждаше недоспал.
– Как беше, Пепи? – попита го Ценов. – Имаше ли някакви проблеми?
– Не – отвърна агентът. – Всичко мина нормално.
– Добре – ухили се Ценов. – Дай сега да видим какво си ни донесъл.
Пепи извади от джоба си тъмнозелена флашка.
– Ей, кво нещо са съвременните технологии! – възхити се Ценов. – С ей тоя мъничък пишпирлик ще управляваме цяла държава. Представяте ли си? Дай го на Ники, той знае какво да го прави.
Пепи подаде флашката на Николай. Той отвори лаптопа си и включи устройството в USB – входа. Около масата се възцари напрегнато мълчание.
– Какво става? – попита подозрително Ценов. – Не работи ли?
– Трябва да изчакаме. В момента системата прави проверка за вируси – обясни Николай.
– Да не си ми домъкнал някой вирус от Копенхаген бе, Пепи? – наежи се Ценов.
– Не съм, шефе – заоправдава се Пепи. – Всичко би трябвало да е чисто.
– Бе тя и Виолета така ми разправяше навремето – ухили се Ценов. – Па после такъв вирус ми лепна, че цял месец пих антибиотици.
– Стига бе, шефе! – изчерви се Виолета. – Не беше от мен.
– Да бе, сигурно е било от баба ми! – изсмя се Ценов. – Нищо де, минало – заминало. Важното е, че си изкарахме хубаво.
– Тръгна – обяви Ники.
– Браво! А наздраве! – въодушеви се Ценов.
Всички вдигнаха чаши и отпиха.
– Обаче софтуерът е на датски – каза Ники.
– Ще намерим някой да ни го преведе – каза Ценов. – Вили, имаме ли преводач от датски?
– Момент, ще пробвам с гугъл преводача – каза софтуерният специалист. – Поне да добием обща представа за какво става въпрос… Така… Дюркнинг грийсе ландрасе…
– Ебати кривия език! – изхили се Ценов.
Лицето на Николай се изопна от напрежение, очите му се отвориха широко.
– Според гугъл преводача това означава „Ръководство за отглеждане на свине порода ландрас“.
– Това е прочута датска порода – обясни юристът Маринов. – Имат много качествено месо. Използват ги за шунка и бекон.
– Какво? – изрева Ценов. – Какво си донесъл бе, Пепи? Ти ебаваш ли се с мен?
– Сърбинът ме е преебал – пребледня тайният агент. – Пробутал ми е некъв друг софтуер. А аз като не знам датски…
– Като не знаеш датски, сега ще се върнеш в Копенхаген и ще ми го докараш тоя сръбски измамник тука. Той знае ли с кого е тръгнал да се ебава? Ще го одера жив!
– Чакайте, успокойте се – обади се Маринов. – Ще измислим нещо.
– Какво ще измислим бе, Ваньо! – вбеси се още повече Ценов. – Какво ще измислим! Плащам сума ти пари да организирам специализирана операция зад граница, а тоя нещастник ми носи програма за отглеждане на свине.
– Може би има вариант все пак да използваме този софтуер – каза Маринов.
– Как ще го използваш?
– Вижте – каза Маринов, – управлението на свине не е много по-различно от управлението на хора. И в двата случая става въпрос за менажиране на живи ресурси. Стадни същества, които ядат, размножават се…
– И грухтят – разсмя се Ценов.
– Искам да кажа, че ако Ники може да приспособи тоя софтуер към управлението на хора… – продължи Маринов.
Ценов зяпна и остана неподвижен няколко секунди. Сякаш беше ударен от гръм.
– Тва е жестока идея, бе Ваньо! – прошепна Ценов. – Ники, можеш ли да го направиш?
– По принцип може да се направи, ама не знам дали ще проработи – каза Николай. – Все пак хората не са свине…
– Как па да не са! – възрази Ценов. – Абсолютни свине са. Некъде бех чел, че човешкото ДНК съвпада на 99 процента с това на свинята.
Всички присъстващи бяха смаяни. Шефът четял! Това беше шокираща новина. Нуждаеха се от известно време, за да я осмислят.
– Щом ДНК-то на човека и свинята съвпадат, това означава, че управлението на свине може да се приложи към управлението на хора – заключи Ценов.
– Просто в софтуера ще трябва да се въведат някои допълнителни данни – подкрепи го Маринов. – Да се добави конституцията, по-важните закони, данни за числеността и състава на населението, за икономиката и финансите на държавата и ще получим това, което искаме.
– Това е много работа – предупреди Ники. – Откъде ще вземем тия данни?
– Ти само данни да искаш! – успокои го Ценов. – Имам хора навсякъде – в ЕСГРАОН, в статистическия институт, в ДАНС. Мога да ти осигуря всякакви данни веднага.
– Възможно е софтуерът да ги отхвърли – каза Ники.
– Няма да ги отхвърли, мойто момче – каза покровителствено Ценов. – Нали затова ти плащам петнайсет бона на месец. За да измислиш как да не ги отхвърли. Колко време ти трябва, за да го направиш?
– Минимум шест месеца.
– Давам ти две седмици – отсече Ценов. – Действай.
