Ако човек вярва на обявите, енергийното поле над България изобилства от свръхестествени сили.
Как иначе да си обясним факта, че всеки трети български гражданин е я екстрасенс, я врачка, я контактьор. Въпреки високите ставки на патентния данък, хората продължават да си общуват с отвъдното и да безпокоят душите на мъртвите с въпроси като: “Кой ми източи бензина?” и “Ще ми втаса ли зелето?”
Реших и аз да опитам контактьорските си способности. Забавно е, пък може и да падне някой лев. Къде обаче да проведа сеанса си? Къде е най-доброто място да се включиш пиратски в някоя отвъдна честота? На гробищата, разбира се. Там нито данъчни ще ме хванат, нито БТК ще ми иска лиценз, нито НСРТ ще следи дали не си говоря мръсотии с душите на покойниците.
Взех трамвая и слязох в Орландовци. Нощта – безлунна и мразовита, идеална за срещи с духове. Тръгнах между гробовете и ей го пред мене първия призрак. Седи на една пейка и плаче.
– Защо плачеш? – питам го.
– Аз съм Призракът на комунизма – вика оня и реве с безплътни сълзи. – Бродих из Европа, но отвсякъде ме изгониха. Само тук ме приемат, но е отвратително. Отвреме-навреме се виждам с Призрака на капитализма, той ме успокоява, че до 200-300 години България ще влезе в Европа и пак ще си бродя, където си искам… Ама дали ще стане така?
Запалих цигара и въздъхнах. И призрак да си, не е лесно.
Седим си ние двамата, подсмърчаме и по едно време чувам някакво трето подсмърчане. Даже похлипване. Гледам още един дух – женски, седнал до нас.
– А у вас водку эсть? – вика.
Оказа се, че това е Широката Руска душа, пълна с тъга и меланхолия. Нямахме водка и това съвсем я съкруши. Обясни, че страда за краха на славянската идея, обаче беше толкова пияна, че не й повярвахме. Призракът на комунизма я гушна, но прегръдката им изглеждаше някак хладна – не като преди.
След малко към ревливата ни група се присъедини лъскава, но позавехнала призрачка – Американската мечта. Оплака се, че била прелъстена и изоставена и вече никой не се сещал за нея. Само отчаяни емигранти ѝ се доверявали, но не за дълго. “Вземат ли зелена карта – край, забравят ме” – каза тя и избухна в ридания.
Кой знае докога щяха да продължат тия ревове и отчаяни вопли, ако не беше се появил тъмен субект – Духът на Балканите. Беше в добро настроение – застреля Призрака на комунизма, изнасили Руската душа и Американската мечта и ми изпуши всичките цигари. След това легна и блажено захърка.
Какво да го правиш – екзотичен тип…
