Коледа в Брюксел

1383

Как да напишем евроразказ

“Радке ле, моме гиздава,

Радке ле, мамина сладка

Що ли те в Брюксел проводих

При тез еврокомисари проклети

Диван чапраз да им стоиш

Далеч от майчина стряха”

Народна песен

Над Брюксел падаше здрач. Последните лъчи на зимното слънце обагриха в алено сградата на европейския парламент. Мирослава погледна тъжно през прозореца на служебната си квартира. Утре предстоеше важно обсъждане за бюджета на оперативната програма за социална интеграция на дивата средноевропейска бълха в условията на трансгранично сътрудничество. Либералите настояваха да бъдат отпуснати 82 милиона евро, но еврокомисарят по бюджета Януш Левандовски се беше запънал и заяви, че няма да даде повече от 73 милиона. Криза било, трябвало да се свиват разходите.

Аз сега откъде да ги намеря липсващите 9 милиона, тюхкаше се Мирослава. Бяха й възложили да изготви експертна оценка и да предложи алтернативни източници на финансиране.

– Не можеш ли да дръпнеш некви пари от кохезионните фондове? – обади се Станко.

Мирослава го погледна. Станко стоеше пред хладилника по боксерки и си отваряше биричка.

– Не мога, Станимир – въздъхна Мирослава. – Колегите от кохезията са много стиснати.

Мирослава беше трогната от загрижеността, която Станко демонстрираше към служебните й проблеми. Живееха заедно от половин година. Мирослава беше старши експерт по проблемите на механизмите за координация при ефективното управление на биологичните ресурси към Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ).

Станко пък работеше като младши асистент на втория секретар в работната група по междуинституционалните отношения към Партията на европейските социалисти (ПЕС).

Запознаха се преди осем месеца на един разгорещен дебат в комисията по рибарство и аквакултури. Беше изтекла информация, че сафридът тихомълком е изваден от списъка на субсидираните таксономични единици за сметка на паламуда и ципурата. Европейската народна партия очевидно нехаеше за маломерните социално слаби риби и възнамеряваше да налива пари само в едрите видове. Обаче информацията изтече в медиите и стана огромен скандал, заради който трима еврокомисари подадоха оставки.

Станко бе впечатлен от страстта, с която Мирослава защитаваше лишения от финансиране сафрид и след дебата я покани на вечеря. Макар двамата да бяха с различни политически убеждения, между тях пламна искра. Сближи ги носталгията по България, а с времето откриха, че имат и общи вкусове. И двамата обожаваха баладите на Милко Калайджиев и домашно кьопоолу.

Една вечер, след гласуването на програмата за стратегическо планиране на ротационния принцип за регулярна профилактика на общинските чешмички в селищата с предпланински климат, Станко изпрати Мирослава до квартирата й и я целуна.

Мирослава го покани да се качи при нея и да изпият по едно кафе. В уютната й обител дългостаяваните страсти на чиновническото ежедневие отприщиха вулкан от ненаситен, животински, и на моменти груб секс.

След два дни Станко пренесе багажа си у Мирослава. Нямаше смисъл да плащат два наема при положение, че сърцата и телата им се бяха слели в атмосфера на европейско сътрудничество и координация на съгласуваните цели.

Сега обаче бяха изправени пред неочакван проблем. Недостигащите 9 милиона евро обричаха дивата средноевропейска бълха на необратима дезинтеграция. Това можеше да доведе до непредвидими социални последствия в обозримо бъдеще. Мирослава гледаше тъжно лаптопа си и се чувстваше безпомощна.

– Защо не се посъветваш с Ги? – предложи Станко и почеса ташаците си през боксерките.

Беше чувал, че лидерът на либералите Ги Ферхофщад е състрадателен човек. Възможно беше да се трогне от горчивите перспективи, които грозяха дивата средноевропейска бълха.

– Безсмислено е – прошепна Мирослава. – Ги смята, че в хода на европейския интеграционен процес трябва да разсъждаваме на наднационално равнище и да се стремим към общи данъчни ресурси и средносрочно хармонизиране на икономическата и социалната политика в рамките на общността.

– Разбирам. Защо тогава не говориш с еврокомисаря Карел де Гюхт?

– Ти нормален ли си? Карел наистина е симпатичен човек, но откакто започна да се занимава с мерките насочени срещу незаконната конкуренция вследствие на внос, базиран върху дъмпингови целеви субсидии, много се е променил. При последния ни разговор ми каза, че се налагало да бъде повишена ефективността на инструментите на Европейския Съюз, които могат да бъдат използвани срещу дъмпинга и целевите субсидии, за да могат да се защитават производителите в ЕС от незаконни действия на трети страни и от рисковете от „ответни мерки“, защото вносителите се възползвали от нарасналата предсказуемост в промените на нивото на митата, за да подобрят планирането и търговската си дейност, моля ти се. Адски съм му обидена.

Очите на Мирослава се напълниха със сълзи.

– Не се натъжавай, Мире – прегърна я Станко. – Всичко ще бъде наред, ще видиш.

Устните му нежно обходиха грациозната извивка на шията й, ръцете му се плъзнаха под блузката й и докоснаха зърната на гърдите й. Мирослава настръхна от желание.

– Винаги съм си мислела, че след приемането на резолюцията за премахването на тарифните бариери и включването на обвързващата клауза за преразглеждане, нещата ще се променят – изстена тя. – Но сега разбирам, че еврокомисарят по вътрешния пазар Мишел Барние е бил много прав, когато каза на германския министър на финансите Волфганг Шойбле, че Европейската комисия впоследствие ще прехвърли правомощията си на Европейския механизъм за стабилност.

Станко не спираше да я целува. Беше много възбудена. Той събу джинсите й, отмести настрани прашките й и проникна в нея внимателно, но настойчиво. Дишането й се учести.

– Мире, спомняш ли си какво ти каза европейския комисар по околна среда Янез Поточник по време на форума на тема „Преминаване към ресурсно-ефективна зелена икономика”?

– Да! – стенеше Мирослава. – Каза ми да се съобразявам с директивите на приетата през 2011 година Пътна карта за ефективно използване на ресурсите като част от стратегията „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Но как да спазвам директивите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като ми орязаха субсидията?

Станко проникваше все по-бързо и по-дълбоко. Ноктите на Мирослава се впиха в мускулестия му гръб. Оргазмът й наближаваше.

– Мислиш ли обаче, че е целесоъобразно и технически възможно да се постигнат социално-икономически ползи за засегнатите от проекта общности и да се интегрират елементи, съсредоточени върху приоритетни екологични и социални въпроси, стоящи пред региона, които насърчават осъществяването на практика на съответните стратегии на Европейския съюз? – пъшкаше Мирослава.

– Едва ли – извика Станко и се изпразни.

Двамата лежаха омаломощени от бурния оргазъм. Телата им пламтяха. Мирослава погледна запъхтяния мъж с любов.

– Анализът на съществуващата система сочи, че е нужно усъвършенстване на междуинституционалните механизми за координация при планирането на средства, управлението и мониторинга на изпълнението на политиките за развитие – каза нежно тя. – В противен случай ще се задейства автоматичния коригиращ механизъм, съгласно договора за стабилност, координация и управление.

– Да, скъпа – съгласи се Станко. – И тогава единственият ни изход ще бъде въвеждането на правно-регулаторна рамка, приведена в съответствие с принципите на Лисабонската стратегия.

Нощта се спускаше над сивите брюкселски сгради. Снежинки затанцуваха зад прозореца.

Наближаваше Коледа. Първата им Коледа, съгласувана с директивите от Маастрихт за координация и ефективно управление на целевите субсидии от кохезионните фондове.

 

Разказът е отличен с първа награда в конкурса “Предизвикателства пред европейската словесност в условията на децентрализирано бюджетиране на културните механизми и кризисно управление на социалните разходи съгласно резолюцията от Унтерщокхаузен”.

Авторът бе поканен на тържествена церемония в Брюксел, където наградата му бе връчена лично от заместник-председателя на междуведомствената комисия по културни политики и малцинствени стратегии Хофтер де Лаасгрухт.

 

(от книгата „Български работи“)

КОМЕНТАРИ

Коментара