Коледа в Брюксел

Как да напишем евроразказ

“Радке ле, моме гиздава,

Радке ле, мамина сладка

Що ли те в Брюксел проводих

При тез еврокомисари проклети

Диван чапраз да им стоиш

Далеч от майчина стряха”

Народна песен

Над Брюксел падаше здрач. Последните лъчи на зимното слънце обагриха в алено сградата на европейския парламент. Мирослава погледна тъжно през прозореца на служебната си квартира. Утре предстоеше важно обсъждане за бюджета на оперативната програма за социална интеграция на дивата средноевропейска бълха в условията на трансгранично сътрудничество. Либералите настояваха да бъдат отпуснати 82 милиона евро, но еврокомисарят по бюджета Януш Левандовски се беше запънал и заяви, че няма да даде повече от 73 милиона. Криза било, трябвало да се свиват разходите.

Аз сега откъде да ги намеря липсващите 9 милиона, тюхкаше се Мирослава. Бяха й възложили да изготви експертна оценка и да предложи алтернативни източници на финансиране.

– Не можеш ли да дръпнеш некви пари от кохезионните фондове? – обади се Станко.

Мирослава го погледна. Станко стоеше пред хладилника по боксерки и си отваряше биричка.

– Не мога, Станимир – въздъхна Мирослава. – Колегите от кохезията са много стиснати.

Мирослава беше трогната от загрижеността, която Станко демонстрираше към служебните й проблеми. Живееха заедно от половин година. Мирослава беше старши експерт по проблемите на механизмите за координация при ефективното управление на биологичните ресурси към Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ).

Станко пък работеше като младши асистент на втория секретар в работната група по междуинституционалните отношения към Партията на европейските социалисти (ПЕС).

Запознаха се преди осем месеца на един разгорещен дебат в комисията по рибарство и аквакултури. Беше изтекла информация, че сафридът тихомълком е изваден от списъка на субсидираните таксономични единици за сметка на паламуда и ципурата. Европейската народна партия очевидно нехаеше за маломерните социално слаби риби и възнамеряваше да налива пари само в едрите видове. Обаче информацията изтече в медиите и стана огромен скандал, заради който трима еврокомисари подадоха оставки.

Станко бе впечатлен от страстта, с която Мирослава защитаваше лишения от финансиране сафрид и след дебата я покани на вечеря. Макар двамата да бяха с различни политически убеждения, между тях пламна искра. Сближи ги носталгията по България, а с времето откриха, че имат и общи вкусове. И двамата обожаваха баладите на Милко Калайджиев и домашно кьопоолу.

Една вечер, след гласуването на програмата за стратегическо планиране на ротационния принцип за регулярна профилактика на общинските чешмички в селищата с предпланински климат, Станко изпрати Мирослава до квартирата й и я целуна.

Мирослава го покани да се качи при нея и да изпият по едно кафе. В уютната й обител дългостаяваните страсти на чиновническото ежедневие отприщиха вулкан от ненаситен, животински, и на моменти груб секс.

След два дни Станко пренесе багажа си у Мирослава. Нямаше смисъл да плащат два наема при положение, че сърцата и телата им се бяха слели в атмосфера на европейско сътрудничество и координация на съгласуваните цели.

Сега обаче бяха изправени пред неочакван проблем. Недостигащите 9 милиона евро обричаха дивата средноевропейска бълха на необратима дезинтеграция. Това можеше да доведе до непредвидими социални последствия в обозримо бъдеще. Мирослава гледаше тъжно лаптопа си и се чувстваше безпомощна.

– Защо не се посъветваш с Ги? – предложи Станко и почеса ташаците си през боксерките.

Беше чувал, че лидерът на либералите Ги Ферхофщад е състрадателен човек. Възможно беше да се трогне от горчивите перспективи, които грозяха дивата средноевропейска бълха.

– Безсмислено е – прошепна Мирослава. – Ги смята, че в хода на европейския интеграционен процес трябва да разсъждаваме на наднационално равнище и да се стремим към общи данъчни ресурси и средносрочно хармонизиране на икономическата и социалната политика в рамките на общността.

– Разбирам. Защо тогава не говориш с еврокомисаря Карел де Гюхт?

– Ти нормален ли си? Карел наистина е симпатичен човек, но откакто започна да се занимава с мерките насочени срещу незаконната конкуренция вследствие на внос, базиран върху дъмпингови целеви субсидии, много се е променил. При последния ни разговор ми каза, че се налагало да бъде повишена ефективността на инструментите на Европейския Съюз, които могат да бъдат използвани срещу дъмпинга и целевите субсидии, за да могат да се защитават производителите в ЕС от незаконни действия на трети страни и от рисковете от „ответни мерки“, защото вносителите се възползвали от нарасналата предсказуемост в промените на нивото на митата, за да подобрят планирането и търговската си дейност, моля ти се. Адски съм му обидена.

Очите на Мирослава се напълниха със сълзи.

– Не се натъжавай, Мире – прегърна я Станко. – Всичко ще бъде наред, ще видиш.

Устните му нежно обходиха грациозната извивка на шията й, ръцете му се плъзнаха под блузката й и докоснаха зърната на гърдите й. Мирослава настръхна от желание.

– Винаги съм си мислела, че след приемането на резолюцията за премахването на тарифните бариери и включването на обвързващата клауза за преразглеждане, нещата ще се променят – изстена тя. – Но сега разбирам, че еврокомисарят по вътрешния пазар Мишел Барние е бил много прав, когато каза на германския министър на финансите Волфганг Шойбле, че Европейската комисия впоследствие ще прехвърли правомощията си на Европейския механизъм за стабилност.

Станко не спираше да я целува. Беше много възбудена. Той събу джинсите й, отмести настрани прашките й и проникна в нея внимателно, но настойчиво. Дишането й се учести.

– Мире, спомняш ли си какво ти каза европейския комисар по околна среда Янез Поточник по време на форума на тема “Преминаване към ресурсно-ефективна зелена икономика”?

– Да! – стенеше Мирослава. – Каза ми да се съобразявам с директивите на приетата през 2011 година Пътна карта за ефективно използване на ресурсите като част от стратегията „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Но как да спазвам директивите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като ми орязаха субсидията?

Станко проникваше все по-бързо и по-дълбоко. Ноктите на Мирослава се впиха в мускулестия му гръб. Оргазмът й наближаваше.

– Мислиш ли обаче, че е целесоъобразно и технически възможно да се постигнат социално-икономически ползи за засегнатите от проекта общности и да се интегрират елементи, съсредоточени върху приоритетни екологични и социални въпроси, стоящи пред региона, които насърчават осъществяването на практика на съответните стратегии на Европейския съюз? – пъшкаше Мирослава.

– Едва ли – извика Станко и се изпразни.

Двамата лежаха омаломощени от бурния оргазъм. Телата им пламтяха. Мирослава погледна запъхтяния мъж с любов.

– Анализът на съществуващата система сочи, че е нужно усъвършенстване на междуинституционалните механизми за координация при планирането на средства, управлението и мониторинга на изпълнението на политиките за развитие – каза нежно тя. – В противен случай ще се задейства автоматичния коригиращ механизъм, съгласно договора за стабилност, координация и управление.

– Да, скъпа – съгласи се Станко. – И тогава единственият ни изход ще бъде въвеждането на правно-регулаторна рамка, приведена в съответствие с принципите на Лисабонската стратегия.

Нощта се спускаше над сивите брюкселски сгради. Снежинки затанцуваха зад прозореца.

Наближаваше Коледа. Първата им Коледа, съгласувана с директивите от Маастрихт за координация и ефективно управление на целевите субсидии от кохезионните фондове.

Разказът е отличен с първа награда в конкурса “Предизвикателства пред европейската словесност в условията на децентрализирано бюджетиране на културните механизми и кризисно управление на социалните разходи съгласно резолюцията от Унтерщокхаузен”.

Авторът бе поканен на тържествена церемония в Брюксел, където наградата му бе връчена лично от заместник-председателя на междуведомствената комисия по културни политики и малцинствени стратегии Хофтер де Лаасгрухт.

 

(от книгата „Български работи“)

- реклама -spot_img

Subscribe

ОЩЕ

Сълзите на Кавак дере

Как да напишем разказ за турското робство   На Антон Дончев...

Учителят по таратанци

Как да пишем като Паулу Коелю   Лаура се събуди от...

Как се дава интервю за покойник

 Бурното развитие на българските телевизии напоследък, създаде една нова...

Българските сънища

В една студена зимна нощ няколко българи бяха споходени...

Българският турист

От всички туристи в света, българският турист е най-недоволният....
spot_img

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close