сп. “Жената днес”, март 2010

1422

сп. “Жената днес”, март 2010

ИВО СИРОМАХОВ: IT’S SHOWTIME

– “Изкуството е единственото сериозно нещо на този свят, а творецът – единственият човек, който никога не е сериозен”, казва Оскар Уайлд… Колко е важно да бъдеш сериозен в днешно време?
– За мен е важно да бъда несериозен. Забелязал съм, че колкото по-тъп е човек, толкова по-насериозно се взема.
– Преди 18 години у нас се зароди един тв дисПут – между културата и бахура. Докъде стигна той, според Вас? Кой кого изяде? Имат ли бъдеще заедно?
– В гениалния скеч на Теди Москов нямаше противоречие между културата и бахура, напротив. Лирическият герой обичаше и културата и бахура и се разкъсваше в любовта си към тези две екзистенциални потребности. Аз лично също обичам и двете и се старая да намирам баланса между тях.
– За какво мечтаехте като малък и в какво се превърнаха мечтите ви?
– Мечтаех да стана футболист. Не станах и се радвам, че не станах. Днес вероятно щях да ритам в нашето посредствено първенство и да се напивам по чалга-клубовете. Сега мечтая да видя децата си успели хора.
– Казвате, че постоянно изправяме децата си до стената и ги разстрелваме с тъпи въпроси. Какво научихте от своите синове? За какво мечтаят те?
– Тъпотата наистина може да те убие. Особено когато си дете и все още нямаш изградени защитни механизми срещу Вселенската Простотия. От моите синове се научих да прощавам. И на други неща съм се научил от тях, но те са твърде лични и не ги споделям с никого.
– Какъв е мъжът днес? По какви жени се прехласва “той”?
– Не знам. Аз съм противник на всякакви обобщения. Предполагам, че истинските жени са харесвани през всички епохи.
– Най-добрият съвет, който сте получавал?
– Когато бях на 18 години, кандидатствах режисура в НАТФИЗ. Не знаех какво точно трябва да правя на изпитите, затова отидох да се посъветвам с големия режисьор Младен Киселов. Споделих му намеренията си с надеждата той като преподавател да ме „светне” за някой номер, да ми каже каква е печелившата стратегия на изпитите, за да бъда приет за студент. Вместо това той ми каза само: „Бъди себе си, не се прави на нещо друго”. Спомням си, че тогава бях много разочарован. Казах си: тоя човек нещо ме будалка и не иска да ми каже никакви хватки. А бях убеден, че има някакви хватки, които гарантират успеха. Днес, 20 години по-късно разбирам, че Киселов ми е дал велик съвет – да бъда себе си. Съвет, който следвам всеки ден.
– Книгите, театъра, телевизията – коя е най-силната ви страст или част?
– Телевизията ми е професия, писането ми е страст, а театъра остана в миналото ми. Но пък сегашната ми работа има много допирни точки с театъра – създаваме роли, работим с актьори, изнасяме представления всяка вечер. При това пред милионна публика.
– Какво не трябва да знаят зрителите и читателите за Иво Сиромахов?
– Нищо не трябва да знаят за мен, така както и аз не знам нищо за тях. Най-добре е да си останем забулени в неизвестност един за друг.
– Вашето творчество разсмива /вероятно и разплаква/ много хора. Вас какво ви разсмива?
– Мен ме разсмива творчеството на Уди Алън, Мънро-Саки, Марк Твен, Хашек.
– Има ли някоя вселенска мъдра мисъл, която да дава тон в живота ви?
– Кажи ми кои са приятелите ти и аз ще ти кажа какви тъпанари са.
– Какво си казвате, когато нещата са зле?
– Казвам си: бахмааму, загазих.
Какъв е фьешън-стайлинга на медиите в България?
– Позорен. Модата е да се върви след силните на деня и да се славословят безсрамно. Затова казионните медии вървят към своя залез, а на преден план излизат независимите интернет-блогове, в които има много повече обективна информация и по-честни анализи.
– Бихте ли провели тв референдум за избор на най-тачения актьорски образ в “Шоуто на Слави”? /Шишо Бакшишо, бай Шиле, Цеко Сифоня и Хулиган Кучков и останалите../?
– Не. Всеки един от тези образи, пародира различни черти на българина. Безсмислено е да ги противопоставяме. Те се допълват и сборът от всички тях може би ще ни даде картината на съвременния човек.
– От какъв супер-герой има нужда българския народ?
– Само нациите в беда имат нужда от герои. Нормалните народи не се нуждаят от герои, а от професионалисти. А у нас забелязвам постоянно озъртане за това кой да е следващият герой. Може би ни трябва някой като Супер Любо, да хвърчи безсмислено напред-назад, да му се радват бабичките…
– Наистина ли вярвате, че хората обичат да са единни в глупостта?
– Разбира се. Този процес най-отчетливо се наблюдава по време на избори. Тогава хората масово загубват разсъдъка си и подкрепят разни типове, които твърде скоро започват да им причиняват страдания.
– Какъв е шансът чушкопека да цъфне на българската евро-банкнота?
– Аз се съмнявам, че ще доживея времето, когато ще се появи българска евро-банкнота. Но ако някой ден след 200-300 години това все пак се случи, чушкопекът ще е най-подходящият символ на българската култура. Повечето от нещата, създадени у нас са точно такива – грозни, функционални и изразходващи много енергия.
– Каква е топлата връзка между българските политици, чалга-певици и футболисти?
– Плейбекът. Всичките само имитират работа.
– На какво се смее българския народ?
– На същото, на което се смеят и другите народи. Добрият хумор няма националност.
– Най-новата Ви книга “Няма смисъл” е посветена на нашенския елит. Ще ли ви се някой ден да има повод да напишете “Има смисъл”?
– Не вярвам това да се случи. Безсмислието не може да свърши просто така, от само себе си. Нужни са постоянни целенасочени усилия в тази посока. А това очевидно не е сред приоритетите на обществото. Така че дефицитът на смисъл ще продължава да расте.
– Вашата рождена дата, 29-ти декември съвпада с тази на доста видни личности:
Андрю Джонсън /17-ти президент на САЩ/, актьорите Джъд Лоу и Джон Войт, Били Мичъл /баща на US Air Force/. Вярвате ли в знаците на съдбата?
– Това че съм роден на една дата с тези велики хора не ме прави велик, уви. На всяка дата от календара са се раждали както много успешни хора, така и големи боклуци. За да успееш, не е достатъчно само да се родиш. Трябва и да поработиш.
– Според астролозите, тъгите на България започват с факта, че е основана под знака Козирог. Вие също сте от тази зодия. Какво ви говорят звездите?
– Звездите нищо не ми говорят, а и аз им мълча. Не са правени опити за установяване на контакт нито от едната, нито от другата страна. Към хороскопите съм настроен скептично. Зодиакалните прогнози по вестниците са едно от най-ярките проявления на колективната глупост. Ето, казвате, че съм роден на една дата с Джъд Лоу, но се съмнявам, че ни се случват едни и същи неща.

Мария Тонева,
сп. “Жената днес”, март 2010

КОМЕНТАРИ

Коментара

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.