(откъс)
Операционна зала. На операционната маса лежи тяло (кукла), покрито с чаршаф.
Влизат Хирургът и Сестрата. Подготвят се за операцията.
ХИРУРГЪТ. Престилка.
Сестрата му помага да я облече.
ХИРУРГЪТ. Ръкавици!
Сестрата му слага ръкавици.
ХИРУРГЪТ. Цигара!
СЕСТРАТА. Масата е за непушачи.
ХИРУРГЪТ. Как разбра?
СЕСТРАТА. Тука пише (вдига от операционната маса табелка „Маса за непушачи”).
ХИРУРГЪТ. Ми, да извикат тогава някой непушач да го оперира! Ай ше им еба и законите!
СЕСТРАТА. Не се ядосвай, мишенце.
ХИРУРГЪТ. Не, бе, тва не може да бъде държава. Не мога да оперирам, без да пуша. Ръцете ми се разтреперват.
СЕСТРАТА. Пуши си спокойно, кой ще те види.
ХИРУРГЪТ. Запали ми една цигара!
СЕСТРАТА (пали му цигара, подава му я в устата). Ще го почваме ли?
ХИРУРГЪТ. Как да го почнем, като го няма Кулинов. И Колю анестезиолога го няма.
СЕСТРАТА. Колю дефакто беше тука, видях го преди малко.
ХИРУРГЪТ. Къде го видя?
СЕСТРАТА. Пие при бай Данчо.
ХИРУРГЪТ. Не, това не може да бъде държава.
СЕСТРАТА. Да му звънна ли?
ХИРУРГЪТ. Звънни му да идва веднага, че да почваме, че да свършваме, че да си ходим, че има мач.
СЕСТРАТА. Какъв мач?
ХИРУРГЪТ. Не знам.
Сестрата вади телефон, набира номер.
СЕСТРАТА. Доктор Донев! Чакаме ви в операционната… Да, знам, че сте в барчето… Ама операцията почва… Ами, ей така почва, дефакто вече всички сме тука… А вие откъде знаете, че доктор Кулинов го няма… А, и той ли е с вас?.. Ами, добре, айде, чакаме ви! (Прибира джиесема в джоба на престилката си.) Каза, че си допиват и идват.
ХИРУРГЪТ. Не, това не може да бъде държава. Пият от сутринта. Как да работя с такъв екип?
СЕСТРАТА. Отпусни се, мишенце, много си нервен напоследък. (Притиска се в него.) Защо си такъв нервен?
ХИРУРГЪТ. Жена ми е бременна.
СЕСТРАТА. Ужас! От кого?
ХИРУРГЪТ. Моля? Как не те е срам да ми говориш така!
СЕСТРАТА. Извинявай, мислих, че знаеш…
ХИРУРГЪТ. Идиотка!
СЕСТРАТА. Много си сладък, като се ядосаш, мишенце. Кога ще ме заведеш на почивка?
ХИРУРГЪТ. Другия месец.
СЕСТРАТА. Мишенце, тия в мола направо са полудели с тия цени, ти казвам – триста и петдесет лева за ей тия сандалки (показва си сандалите), можеш ли да си представиш? Взех си и бельо за 200 лева и едно парфюмче за 140… Харесва ли ти парфюмчето ми?
ХИРУРГЪТ. Носът ми е запушен.
СЕСТРАТА. Парфюмчето е страхотно, ама все пак – 140 лева… Кви са тия цени бе, мишенце? Ми, на мен вече едно отиване в мола дефакто ми излиза към хиляда лева, бе. И като отида два пъти в седмицата – ей ти ги дефакто два бона бе, мишенце. За едното нищо.
ХИРУРГЪТ. И откъде ги вземаш тия пари?
СЕСТРАТА. Слънцето ми ги дава. Как иначе ще се оправя с мойта заплата?
ХИРУРГЪТ. За кво изобщо работиш, като си си намерила богат мъж?
СЕСТРАТА. Работя, за да съм независима. Щото дефакто Слънцето ми дава пари, обаче пък аз си изкарвам 350 лева на месец за кафенца с приятелки, за цигарки, за разни такива неща… Ма тия мойте приятелки много ми завиждат бе, мишенце. Особено Данчето… Като си купя нещо ново, и я гледам как ей така направо жилите ѝ ще изскочат от завист… Какво завистливо племе сме това българите, бе, не е истина просто. Нали, мишенце?
ХИРУРГЪТ. Ъхъ.
СЕСТРАТА. Чакай да ѝ звънна аз на Данчето, да ѝ кажа кво съм си купила… (Вади джиесем, набира) Ало, Данче… Как си, бе?… Ми на работа съм, къде да съм… Ще почваме тука една операция след малко… Ох, неска дефакто ми беше много нервно и отидох в мола да си купя разни неща… Е, кво… нищо особено. Едни много сладурски сандали за 350 лева и едно парфюмче за 140 лева, и едно много секси бельо за 200 лева… Дреболии, ама найш дефакто как ми оправиха настроението… Е, как да не са дреболии бе, Данче… Знам бе, знам, че нямате пари… Ами, що не го зарежеш бе, Данче! Докога ще се мъкнеш с разни бедняци… Как можеш да ходиш с някакъв артист?… Да, бе, талантлив е!… Като е талантлив, къде са му парите?… Не, бе, не ти давам тон в живота, просто ми е мъчно за тебе, като те гледам… Моля?… Мооооля?… Е, тва не съм го очаквала от теб, Данче! Аз гледам дефакто да ти помогна, а ти да ми говориш по тоя начин… И тва ми било приятелка! Айде… (затваря) Хахааааа, спука се от завист тая тъпачка. Не, бе, мишенце, кажи ми, как може да са толкова завистливи това, българите, бе! Мишенце, слушаш ли ме, като ти говоря?
ХИРУРГЪТ. Ъхъ.
СЕСТРАТА. Как може да ми говори така на мен тая овца, бе? А ми се пише приятелка… Мишенце, на теб колко ти е заплатата?
ХИРУРГЪТ. Важно ли е?
СЕСТРАТА. Е, как да не е важно?
ХИРУРГЪТ. 900 лева.
СЕСТРАТА. Леле, мишенце, верно ли, бе? Е, как те търпи жена ти, бе?
ХИРУРГЪТ. Ми, не ме търпи. Напусна ме преди три месеца.
СЕСТРАТА. Леле, мишенце, верно ли бе? Горкичкият… Тва жените дефакто са много подли същества, да знаеш… Само парите гледат. Ма аз не съм такава, да знаеш. Мишенце…
ХИРУРГЪТ. Да?
СЕСТРАТА (вдига си престилката). Харесва ли ти новото ми бельо?
ХИРУРГЪТ. Носът ми е запушен.
СЕСТРАТА. Мишенце, ти изобщо не ме слушаш. Не те питам за парфюма, питам те вече за бельото. Я виж… Кво ше каеш?
ХИРУРГЪТ. Еми, кво да ти кажа… гащи. Да дадеш двеста лева за едни гащи – тва не го разбирам.
СЕСТРАТА. Двеста лева е комплектчето. Заедно със сутиена (показва му сутиена).
ХИРУРГЪТ. Ми пак е много. Двеста лева, ебаси!
СЕСТРАТА. Щото е марково, мишенце. Пипни да видиш от ква страхотна материя е… Свали тия ръкавици, де, все едно ме пипаш с презерватив… (Хирургът си сваля ръкавиците, опипва я.)
СЕСТРАТА. Охооо! Я да видим кой се е изправил тука (кляка зад масата, все едно му прави свирка).
ХИРУРГЪТ. Не сега Мими, пациентът чака.
СЕСТРАТА. Досега е чакал, ще почака още малко. Дефакто!
ХИРУРГЪТ (поема си дълбоко дъх, дръпва си от цигарата). Ох, Мими! (След няколко секунди си тръсва цигарата, Сестрата се изправя рязко.)
СЕСТРАТА. Мишенце, колко пъти съм ти казвала да не си тръскаш цигарата в косата ми! Ще ми подпалиш екстеншъните!
ХИРУРГЪТ. Извинявай!
СЕСТРАТА. Какво „извинявай”! Ще лумна тука като бенгалски огън, после как ще ме загасиш, а? Как ще ме загасиш?
ХИРУРГЪТ. Не се сърди, де!
СЕСТРАТА. Не се сърдя. Ама това да ти е за последен път!
