Playboy

1487

Playboy, април 2009

ИВО СИРОМАХОВ: Дразнят ме “светските личности”

– Иво, кой измисля вицовете? Имам чувството, че ти си от тези хора.
– Вицовете са народно творчество. Не вярвам да има някаква тайна институция, която да ги генерира. Забелязал съм, че в света се въртят ограничен брой вицове – според мен са не повече от пет хиляди. Само действащите лица в тях се сменят. Някогашните вицове за милиционери сега се разказват за мутри, но сюжетите са същите.
– В първата си книга “Дневници и нощници” правиш “гавър” версии на биографии на известни личности от световната история. Коя български знаменитости би включил, ако решиш да направиш втора част?
– В нашата история има много интересни личности. Но моите “Дневници и нощници” са пародии, а у нас пародирането на българската история все още се смята за кощунство. Има хора с тежки комплекси на тая тема. Те твърдят, че на миналото ни не бива да се гледа с чувство за хумор.
– Ти си семеен мъж, но ще говорим за опита ти отпреди това. Имаш ли наблюдения върху българките по регионален принцип – в кой град са най-дащни, в кой са най-хубави и т.н.
– Това са тотални глупости. Не знам кой ги прави тия статистики. Несериозно е да се говори, че примерно в Монтана жените са по-хубави отколкото в Добрич. Очаквам скоро да излезе статистика в кои градове жените са с четен брой косми по главата и в кои градове преобладават жените с нечетно окосмяване.
– Връткали ли са ти номера жени? Знаеш ли някой истински курвенски номер (в смисъл не телефонния номер на курва, нали…)
– Те и мъжете правят курвенски номера. То не е въпрос на пол, а на характер. На мен обаче ми е много по-любопитно да разбера какъв е този митичен “номер на китайката”, който чак е станал нарицателен. Предполагам, че е било нещо потресаващо.
– Типовете хора, които те дразнят и ти желаеш да ги срещаш колкото се може по-рядко?
– Дразнят ме така наречените „светски личности”. Тъпанарите, които прекарват загубения си живот по разните скапани партита. Носят костюми за по десет бона, а вкъщи бият жените си и си изхвърлят боклука през балконите. Не знам откъде се появи цялата тая измет. Затова избягвам да ходя по места, където се събират такива хора.
– Какво мислиш за така наречения “български шоубизнес”?
– Той само така е наречен. Според мен по-подходящият термин за нашата ситуация е “сеир”. Непрекъснато се появяват някакви нови певици, дето нямат и една песен, но се шлевят наляво-надясно или пък участници в някое риалити, които са се прочули с това, че са мастурбирали пред камерата. Още по-смешно е, че по медиите се пишат чутовни глупости за тях – една си била сменила имиджа, демек си е изрязала ноктите, друга отишла с гаджето си на почивка в Шкорпиловци, а трета за малко щяла да се срещне с Брус Уилис, защото били на море по едно и също време – само че той в Маями, а тя в Кушадасъ.
– Защо си с тази прическа? Това не е ли сляпо подражание на шефа?
– Не ми било подражание, мила моя майно льо, най ми било от неволя. Истината е, че оплешивявам, а като съм късо подстриган не си личи чак толкова. Но не бих си сложил перука тип „Вальо Михов”. Липсата на коса не е драма. Колкото има – толкова.
– Шоуто на Слави се записва от 20:30 до 21:30. Като се прибереш вкъщи, гледаш ли го отново?
– Не. Вече съм го гледал на живо, защо да го гледам пак. Аз по принцип почти не гледам телевизия освен мачовете от английското първенство.
– А смееш ли се на твоите смешки?
– Е, не съм толкова самовлюбен.
– Има ли тема-табу, по която не би си позволил да се шегуваш в сценариите за “Шоуто на Слави”?
– Да. Не бих се подигравал на болни хора, на хора с някакъв недъг. Не приемам този тип хумор.
– Кои са любимите ти “епизоди” от “Шоуто на Слави”?
– Много са. Най-ценното нещо в моята професия е, че благодарение на шоуто се срещнах на живо с хора като Михаил Горбачов, Лех Валенса, Шимон Перес, Роб Халфорд, Дзукеро, “Манхатън Трансфер”, Ървин Уелш, Карл Луис, Франц Бекенбауер.
– Кое предаване би искал да претърпи пълна промяна под твое ръководство и в какво ще се състои тя?
– Мечтая си някой ден да видя по някоя българска телевизия едни истински, добре направени новини. За съжаление сме много далеч от този момент. Засега само Сашо Диков има куража, амбицията и таланта да прави такива неща, но пък той не разполага с пари и техника, за да покаже всичко, каквото може. Забелязал ли си, че като стане някакво извънредно събитие в държавата, всички превключват на Канал 3?
– Коя е шегата, с която се гордееш най-много?
– Не ги помня. Шегата винаги е нещо моментно, актуално, свързано с конкретна ситуация. Важно е да я кажеш навреме. Отмине ли моментът, вече не звучи толкова смешно.
– Как пишете сценариите на Слави – чисто технически, информативно – в колко се събирате, правите ли брейнсторминг, как се определят и раздават темите…
– Това е професионална тайна. Като рецептата за “Кока-Кола”. Ако я издам, ще разваля магията.
– Преследват ли те фенки, пишат ли ти любовни писма, правят ли ти неприлични предложения…
– Направо ме съсипват. На стълбището пред апартамента ми постоянно спят манекенки, увити в спални чували. Неприятно е, защото се налага да ги прескачам, за да си вляза вкъщи. Направо ми се къса сърцето.
– А спирали ли са те на улицата, за да си поговорят с теб?
– Предимно катаджии ме спират, за да си поговорят с мен. Въпреки че съм много дисциплиниран шофьор.
– С кого искаш да се напиеш?
– С удоволствие бих пийнал по едно с Дейвид Мамет, Куентин Тарантино или Клинт Истууд.
– А от българите?
– С Кеворк Кеворкян.
– С кого категорично отказваш да пиеш заедно?
– С тъпаците от така наречения “светски елит”.
– Събирате ли се с екипа извън шоуто на маса?
– Често. На маса се раждат най-хубавите идеи. Имахме навремето едно турне в Банско, по време на което пишехме сценариите направо върху салфетките в една механа. Знаменити лафове се родиха тогава.
– Слави на какво носи повече – на пиене или на майтап?
– Слави обича да организира софри и да черпи екипа, но не пие. Аз не го разбирам тоя типично балкански бабаитлък – дай да видим кой носи повече на пиене. Много по-важно за мен е какво се случва около този процес – разговорите, закачките, онова усещане за безгрижна лекота. А виж, на майтап Слави носи много. Ние постоянно се подиграваме помежду си и ако не носиш на майтап в нашата среда, си загинал.
– Не ми казвай, че отношенията с балерините са чисто професионални. Кажи ми голата истина.
– Разбира се, че са чисто професионални. Защо да не са? Голата истина е, че момичетата работят много, постоянно правят нови танци и усилено репетират. Ако предпочитаха да изкарват пари с оная си работа, нямаше да работят, а щяха да бръмчат по заведенията около богатите чичковци.
– Имаш издадени няколко книги. При такава творческа плодовитост не може да не ползваш някакви тайни техники за вдъхновение. Може би гнили ябълки в чекмеджето като Шилер или леген с топла вода за краката като Балзак?
– Тайната ми техника е, че по време на писане се въртя като дервиш и призовавам на помощ синовете на великата мечка.
– Какви са бъдещите ти творчески планове в певческата ти кариера?
– Имам големи планове. България е идеалното място за изява на певци с огромни амбиции и нищожни гласови способности като мен.
– Има ли място за оптимизъм в българския секс при тази финансова криза?
– Факт е, че финансовата криза се отразява и на секса. Все по-трудно става да ти отпуснат лизинг. Но място за оптимизъм има. Аз концерт на Графа преживях, та една световна финансова криза ли няма да преживея?

Playboy, април 2009

КОМЕНТАРИ

Коментара

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.