Със Скарлет на Свети Валентин

Навръх Свети Валентин седяхме със Скарлет в “нашто място” – кръчмата “При Цецо Ловецо” в Малашевци и сърбахме шкембе-чорба. С чесънче така, оцетец и лют пиперец. Едва ли има по-романтичен момент за една влюбена двойка. Исках времето да спре и този миг да продължи вечно.
Но в тази кръчма е невъзможно човек да се усамоти. Все ще дойде някой “приятел” да ти каже наздраве и да сподели мислите си за положението.

В случая това беше Любака – мъж на около 50 години с дълга сплъстена коса, пожълтели от тютюна пръсти и фланелка на Локо София. Познавам Любака от 25 години и никога не съм го виждал с друга фланелка. Това е мъж с характер, никога не се е водил по модата.
Домъкна си бирата на нашта маса и седна, без изобщо да пита дали искаме компанията му. Живееше с мисълта, че е желан навсякъде.

– Как я караш, Ивак?
– Бивам – рекох.
– Тва да се чува. – каза Любака и отпи от бирата. – Ей, тва правителство за нищо не става, майка им дееба. Дигнали помощите за безработни със седем лева, моля ти се. Аз с тия седем лева кво моа си купа? Нищо не моа си купа.
– Що не се фанеш да бачкаш нещо? – предложих.
– Да бе, ше бачкам! При живи родители. Да не ме е ебал лудия!
Уригна се мощно и продължи да излива социалния си гняв.
– Седем лева! Що не си ги заврат отзад тия седем лева. Бахти нещастниците. Тва не е държава… Нема ли да ме запознаеш с гаджето ти?
– О, да, извинявай. Това е Скарлет. Американка е. Скарлет, дис ис май френд Любака.
– Найс ту мийт ю – усмихна се Скарлет.
Любака кимна мрачно в знак на съгласие и запали цигара.
– Не ги харесвам тва американците – каза. – Постоянно ни прецакват.
– Е кво са ни прецакали? – попитах.
– Е как кво! Тия градушки, къде ни удариха, откъде мислиш дойдоха? Американците ни ги пратиха. Щото не ги пуснахме да копат за шистов газ.
– Да бе!
– Начи четох у един форум, че имат неква система Харп. Която си е ебала майката. Строго секретна. Никой не казва за кво точно е тая система, но истината е, че тая система мое да ти прати дъжд, градушки, снег, лайна, където си поиска.
– Ти откъде знаеш, че е така, щом никой не казва за кво е тая система?
– Нали ти казвам, четох го. Ако не верваш, питай Гогата. Гога, ела тука бе!

От съседната маса се надигна брадясал чичко, взе си мастиката и с леко клатушкане се приближи към нашта маса.

– Сядай! – изкомандва го Любака.
Гогата седна и изхълца.
– Кажи на Ивака за Харп. Щото не ми верва.
– Така е – потвърди Гогата.
– Кое е така? – попитах.
– Сичко е така – каза Гогата. – Американците прецакват климата и ни шибат с градушки. Освен тва кулите близнаци сами си ги бутнаха на 11-септември.
– Еееее, стига де! – засмях се аз.
– Начи тва за кулите го знам от много сигурен източник – обясни Гогата. – На шурата братовчед му е ходил неколко пъти в Щатите. Той беше първия, който навремето почна да внася памперси в България. Много е напред с материала. Та той има един приятел в Щатите, който бачка за ЦРУ. Ама е големо шефче там, не е некъв обикновен агент. Нещо като заместник-директор е. И той казал на братовчеда на шурата: да знаеш, че кулите-близнаци ние си ги съборихме. Ма тва се едно не съм ти го казал.
– Е защо да си ги съборят? – недоумявах аз.
– Щото имат много оръжие и треа да го използват, преди да му е изтекъл срока на годност. Иначе треа да го изфърлят. А тва е много пара – милиони долари, даже стотици хиляди. И им треа некъв враг. Срещу Путин не смеят да скочат, щото ги е шубе от него и затва скочиха на Ирак.
– Глупости.
– Е са аз тва не си го измислям. Просто препредавам кво е казал човека от ЦРУ на братовчеда на шурата. Да не мислиш, че са убили Садам, вика.
– Е как да не са го убили? – казах. – Нали показаха залавянето му, екзекуцията.
– Тва не е Садам. Наели са некъв актьор. Платили са му некви кинти и са го утрепали вместо Садам.
– Еее, тва вече е ебахти тъпотията – разхилих се. – Кой ще се навие да го убият за пари?
– Ми закъсал е бил човекът – обади се Любака. – Кат немаш кинти, си готов на сичко. Ше се навиеш не само да те утрепят, ами и да те наебат.

Явно в ценностната система на Любака ебането беше по-страшно от смъртта.
Скарлет се прозя. Отегчаваше се. Това май не беше представата й за вълнуващо изкарване на Свети Валентин.

– Извинявайте, че се намесвам – обади се от масата в ъгъла Джопето. – Ма без да искам чух кво си говорите. На ваше място не бих обсъждал такива неща тука.
– Що? –учуди се Гогата.

Джопето се огледа уплашено, взе си ракията и дойде на нашата маса. Огледа се отново и почна да шепне.

– Тука сичко се подслушва.
– Сигурен ли си? – прошепна Любака.
– 100 процента – прошепна Джопето. – Не знаете ли какъв е Цецо Ловецо?
– Кръчмар е, какъв да е – казах.
– А преди десети ноември какъв е бил, знаеш ли? – продължаваше да шепне Джопето.
– Не.
– Агент на Държавна сигурност. Откъде мислиш е взел парите да направи тая кръчма. От червените куфарчета на Луканов.
– Майка му дееба – прошепна Гогата.

Вече всички шепнехме, и колкото повече шепнехме, толкова повече се страхувахме.

– Тая кръчма е пълна с бръмбари – каза Джопето. – Секи път като се прибера, жена ми знае, че съм бил тука. Аз й викам: бех на гости у сестра ми, бех на разходка в Ловния парк, бех до книжарницата, но тя знае, че съм бил тука. Откъде знае?…
– Следи те, мама й дееба – прошепна Любака.
– Следи ме чрез специални разузнавателни средства – обясни Джопето. – Играе в комбина с тоя мръсен шестак Цецо Ловецо.
– Майка му дееба – прошепна Гогата.
– Но това че е шестак не е най-лошото – каза Джопето. – Най-лошото е, че е илюминат и масон.
– Цецо ли бе? Бахмааму – прошепна Любака.
– Много е влиятелен. Ако реши, може да ни ебе майката на сичките. Само с едно дигане на телефона – каза Джопето.
– Е за кво да ни ебе майката баш на нас? – попитах. – Ако ни ебе майката, кой ше му прави оборот в кръчмата?
Компанията се умълча. Всеки анализираше страшните заплахи, надвиснали над главите ни. От една страна Харп, от друга страна – ЦРУ, от трета страна – Цецо Ловецо. Накъдето й да се обърнеш, все опасности.
– Абе, Ивак, тая твойта що мълчи цяла вечер, бе? – попита Гогата.
– Ми щото не разбира български – казах.
– А, не разбира! Сичко разбира тя, ма се праи – тихо каза Любака.
– Таа да не е некоя агентка, бе? – сети се Джопето.
– Глупости. Съвсем нормално момиче си е.
– Да бе, да – поклати глава Гогата. – Нормално момиче. Като тия къде утрепаха Садам. И къде ни пуснаха градушките.
– Пичове, стига глупости – казах.
– Тая американка е пратена от ЦРУ да ни подслушва – извика Любака. – Обаче ние я разкрихме. Кого ше подслушваш ти ма? А? Кого ше подслушваш?

И се изплю в лицето й. Скарлет изпищя.

– Дееба и мръсната шпионка, дееба – скочи от стола си Гогата и й изплющя такъв шамар, че щеше да й отвинти врата.
– Спрете! – изкрещях и се хвърлих да я спасявам.
Но беше твърде късно. Джопето ме събори на пода и започна да ме налага с безмилостни крошета. А той е бивш боксьор. Имах чувството, че ме млати с чукове.
– Ше ни водиш шпионка ти, а? – крещеше Джопето зачервен от гняв и лигите му капеха върху лицето ми. – Е са ти ебах майката!

Скарлет пищеше. Не можех да разбера бият ли я или я изнасилват. Май че правеха и двете.
Изведнъж всичко угасна.
Нямаше кръчма.
Нямаше писъци.
Нямаше ги Джопето, Гогата и Любака.
Нямаше я Скарлет.
Отворих очи. Лежах на носилка, а над мен се бе надвесил човек с очила и бяла престилка.

– Как сте? – попита.
– Не съм добре – казах.
– Е то кой ли е добре в тая държава? – въздъхна докторът.
Опитах се да му се усмихна, преди да припадна отново.

(от книгата “Моят таен любовен живот”)

- реклама -spot_img

Subscribe

ОЩЕ

ПЕВИЦАТА ВЗЕМА ВЛАСТТА

(откъс) Предизборният щаб на „Народно щастие“ се помещаваше в козметичния...

Как се дава интервю за покойник

 Бурното развитие на българските телевизии напоследък, създаде една нова...

Сексуалните обичаи в обредния календар на българите

Дългогодишните ми етнографски проучвания ме сблъскаха с неочаквано за...

Българските сънища

В една студена зимна нощ няколко българи бяха споходени...

Как Боно Вокс гостува на “Българско радио”

След около час стигнаха до хотела – малка, сива...
spot_img

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close