(откъс) Хол, диван, пред него телевизор. На дивана седи Жоро по анцуг, гледа мач, пие ракия и яде салата. До него е Станислава, с дънки и бяла блузка, чете списание. ЖОРО. (ядосано) Ееее, как може да я изпуснеш, бе! Аз да бях, щях да я вкарам. СТАНИСЛАВА. Кои са наште? ЖОРО. Шшт, тихо. Тихо, че ми е нервно. СТАНИСЛАВА. Мило, пък в списанието пише, че… ЖОРО. Тихо. Пауза. СТАНИСЛАВА. Наште с белите тоалети ли са? ЖОРО. С белите са. И не се казват тоалети, а екипи. СТАНИСЛАВА. Кой е мъжът на Николета? Тоя с татуировките ли? ЖОРО. Не е той. СТАНИСЛАВА. Много е сладичък. ЖОРО. Да бе! Пълен нещастник...

От известно време Скарлет почна да настоява да я запозная с мама. Аз деликатно отклонявах тия нейни мераци, защото ми е ясно кво означава това. От “няма ли да ме запознаеш с ваште” до “няма ли да ми предложиш брак” има само една крачка и аз категорично не искам да я правя. И сме говорили много пъти по тоя въпрос и Скарлет знае на какво мнение съм за брака и твърди, че уж е съгласна с мен. Ама колко е съгласна, само тя си знае... Ако е съгласна, защо иска да я запознавам с мама? По едно време...

Събота през юли С Мик Джагър си имаме закачка – кой от двамата ще се изплези по-мощно. Засега той ме води, ама аз разработвам един нов научен метод за удължаване на езика, та ще видим кой кого. Днес се скъсахме да се лендзим пред огледалото. Бахти шпаклата вади тоя пич, не е истина просто. Имам чувството, че без проблем може да си оближе пъпа. В свободното си време, когато не се плезя, разработвам разни теорийки за разни неща. Измислих например една теория на относителността. Идеята в общи линии е, че времето за различните обекти е различно. Много интересна теория, разказах я на...

Дойде сряда, събрах си най-необходимите неща в една раница, взех лютеницата, бахура и компотите на леля Гинче, като изрично обещах да ѝ върна празните буркани и ето ме във влака за Берлин. Вагон-кушет, втора класа. Първото впечатление, което правят българските влакове, е че за последно са били почиствани някъде по времето на Фердинанд. Но след това по неизвестни причини шефовете на железниците са се отказали от почистването и са оставили нещата да се развиват свободно, без човешка намеса. По пода на купето можеха да се открият огризки от хляб, месен от прабабите ни, обелки от първите мандарини внесени някога...