В името на розата

1057

В името на розата

 

В неделя вечер, докато чаках финала на европейското, щраках с дистанционното по каналите и попаднах на физиономията на Митко Цонев. Изпитах някаква странна носталгия по неговия нелогичен позитивизъм и останах на Канал едно.

Оказа се, че гледам някаква класация, в която зрителите избират символ на България. Символ, който след време да сложим на еврото, ако дотогава не ни изхвърлят от еврозоната.

Водещите – Митко Цонев и Вяра Анкова, стояха прави. (Забелязвам, че напоследък всички водещи на БНТ стоят прави, дори и в новините. Това може би намалява опасността от хемороиди, но пък засилва риска от разширени вени). В надпреварата за национален символ бяха включени Мадарският конник, кирилицата, крепостта “Царевец”, Рилският манастир и българската роза.

Тъкмо се питах по какви критерии ще сравняваме розата с кирилицата, когато се оказа, че самият Митко Цонев е твърдо на страната на розата, понеже както той се изрази “розата е символ на красотата”.

Това безотговорно изказване веднага породи в мен съмнения за корупция. Викам си: щом водещият така брутално загърбва равнопоставеността в конкурса и открито декларира пристрастията си, нещо не е наред.

След това стана дума за Мадарския конник. Оказа се, че Мадарският конник си има застъпник – фокусникът Астор. Водещият Цонев подходи към него с нестандартен опит за хумор: “Трябват ли фокуси, за да стане Мадарският конник символ на България?”

Хе-хе-хе, уважаеми зрители, какъв непринуден смях се лее от ефира, какво добро настроение, колко е “разчупено” всичко, помислих си.

След всичката тази веселба камерата ни прехвърли в Шумен, където спонтанно се бяха събрали граждани, спонтанно облечени в ризници и шлемове. Тези хора спонтанно рецитираха някакви стихчета и гледаха свирепо. Дали някой им беше внушил, че така са гледали аспаруховите българи? Или пък когато си с ризница и шлем при 35 градуса жега, свирепият поглед ти идва отвътре? След това се върнахме в студиото и Митко Цонев отново се изказа в полза на розата, а една девойка разкри, че е японистка и че за японците розата също била символ. Тази информация ме обогати, макар да не разбрах каква е връзката между Япония и България и какво отношение има това към дискусията. Последва директно включване от Казанлък, където девойки спонтанно облечени в народни носии, спонтанно подхвърляха розов цвят и спонтанно пееха песни за розите. Репортерката стоеше пред тях на една зелена морава, държеше се за дясното ухо и по едно време чистосърдечно си призна “при нас е весело”. Но колкото по-весело ставаше при репортерите, толкова по-отегчен и мрачен ставаше Митко Цонев. Първоначалният му ентусиазъм гаснеше от секунда на секунда и аз усетих, че розата май отива на зле.

Следващият телемост ни прехвърли директно в подножието на Царевец, където спонтанно се беше събрала агитка от 20-30 души и спонтанно скандираше “Ца-ре-вец! Ца-ре-вец!”. Очевидно бяха привърженици на “Етър”, защото размахваха лилави знаменца, а пред тях с лилав шал на врата стоеше самият Туньо, който изрази безрезервната си подкрепа за хълма.

Този футболен авторитет до такава степен въодушеви репортерката, че тя изпадна в хероически патос и заяви, че на Царевец през 1908 година княз Батенберг е обявил независимостта на България. Това наистина беше сензационна новина, защото според официалната историческа наука Батенберг е умрял през 1893 г. Но знае ли човек, знае ли човек…

Феновете никак не се шокираха от тази новина и продължиха екзалтирано да скандират “Ца-ре-вец, Ца-ре-вец”. Зарадвах се, че Търново е далеч както от Казанлък, така и от Шумен – иначе вероятно щеше да се стигне до кървави сблъсъци между агитките на различните национални символи.

Верен на принципа на динамичната визия, режисьорът на предаването отново ни върна в студиото, където водещите ни съобщиха, че в крайна сметка Мадарският конник печели пред останалите символи.

Митко Цонев посърна тотално. Изглеждаше като човек, който е заложил при букмейкърите голяма сума за победата на розата. Този разтърсващ спектакъл с драматични обрати, непринуден хумор и шокиращи исторически прозрения предизвика в мен катарзис. Бях щастлив, че съм станал свидетел на такова изключително зрелище. След него дори финалът на европейското ми се видя някак постен и скучноват.

 

 

*Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 2 юли 2008

КОМЕНТАРИ

Коментара

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.