Интервю на Радостина Минчева
– Г-н Сиромахов, какви са историите в новия ви сборник с приказки „Приказно пътешествие“?
– Различното в тази книга е, че реших сюжетите да се развиват на вълшебни и вдъхновяващи места в България – пещери, морски фарове, скални манастири, часовникови кули, крепости.
Нашата страна е богата на забележителности, обаче не се сещаме да разкажем някаква интересна история около тях, да ги направим още по-привлекателни. Помислих си, че ако създам приказни сюжети свързан с тези места, децата ще пожелаят да ги посетят и ще преживеят по друг начин досега си с българската природа и история.
– Тоест това са легенди свързани с тези места?
– Не са легенди, защото са измислени от мен. Използвал съм персонажи от българската митология – самодиви, змейове, таласъми, караконджули. Фолклорът ни е пълен със смайващи образи и за мен е необяснимо, че съвременното изкуство почти не ги използва.
– Илюстрациите отново са на Лилия Тодорова – художничката, която нарисува „12-те принцеси“.
– Лилия е много талантлив човек и за мен е огромно удоволствие да работя с нея. Тя има особен усет към красивото, към изящното, умее да създава приказни светове. Убеден съм, че децата, които растат заобиколени от красиви образи, стават по-добри хора.
– Освен, че е сборник с приказки, книгата предлага на читателите и игра.
– Да. Книгата приканва читателите да обиколят двайсетте места, на които се развива действието в двайсетте приказки. Всеки един, който посети всичките двайсет места, и изпрати на фейсбук страницата „Приказно пътешествие“ снимки от тези места с книгата в ръце, ще получи награда от издателство Сиела – пъзел с корицата на „Приказно пътешествие“.
А на 1 юни 2023 година ще направим специална томбола, на която измежду всички участници, ще изтеглим един, който печели Голямата Награда – електронен четец POCKETBOOK.
Тази игра всъщност е нещо като „Стоте национални туристически обекта“, само че тук са двайсет. И идеята е не просто да ги обиколиш, ами и да прочетеш нещо за тях.
– Това ли е начинът да бъде провокиран интересът на децата към книгите?
– Убеден съм, че ако към четенето се подхожда като към игра, а не като към нещо задължително, шансът да събудим любопитство към книгите е доста по-голям. Мисля, че постоянното мрънкане „днешните деца не четат“ е лъжа.
– Според вас няма ли такава тенденция?
– Фактите показват друго. Вижте какво стана с „Хари Потър“ – милиони деца от цял свят чакаха по цели нощи пред книжарниците, за да вземат всеки нов том от тази гениална поредица. „Дневникът на един Дръндьо“ също се продава в огромни тиражи. Когато една книга е добре написана, тя намира своите читатели.
– Накъде ще поемете след „Приказното пътешествие“?
– На друго пътешествие. За игрите на въображението няма почивен ден.
източник https://novini.site/
