ИВО СИРОМАХОВ: Българската интелигенция е продажна и страхлива

Интервю на Радостина Минчева

за artmedia-bg.com

 

– Г-н Сиромахов, ако погледнете назад към изминалата 2022 година, какво виждате?

– Виждам разпада на българското общество, което напълно е изгубило представата си за добро и зло и не знае в каква посока върви. Оскотяването е стигнало дотам, че дори има хора, които подкрепят руския агресор и одобряват избиването на хора. Това е дъното.

От друга страна видях, че някои от нас са запазили човещината и чувствителността си. Това бяха доброволците, които помагаха на пострадалите от наводненията в Карловско, онези хора, които денонощно търсеха изчезналия Сашко в Перник… Един голям българин на име Манол Пейков пък направи нещо невероятно – събра над един милион лева, с които купи и изпрати генератори на бедстващите украинци. Такива жестове ме карат да се чувствам жив. И да виждам смисъл.

– Какво пречи на българите да вървят напред?

– Най-голямата пречка пред българите са самите те. Склонността им постоянно да се изживяват като жертви, да смятат, че някой им е длъжен, че някой им е виновен. Мързелът, нежеланието да инвестират в себе си, търсенето на лесния път. Как за толкова години не проумяха, че лесен път няма. Ако искаш да постигнеш нещо, трябва да го изработиш. С труд, талант, лишения и постоянство.

– Обществото ни е все по-разделено. Има ли нещо, което може да го обедини?

– Очевидно няма. Но защо изобщо трябва да се обединяваме? Аз не искам да се обединявам с хора, които само броят колко почивни дни щели да имат през годината и как да преметнат системата, като си извадят фалшиви болнични между празниците. Не искам да се обединявам с хора, които се навеждат пред по-силните и мачкат слабите. Не искам да се обединявам с мързеливци и с глупаци. В такава среда индивидуализмът е много по-хигиеничен.

– По време на кризи интелигенцията би трябвало да служи като морален ориентир и да помага на хората да не губят посоката.

– Да, но така наречената българска интелигенция си трае, спотайва се и не смее да заяви позиция, за да не би някой от тези, които я финансират, да ѝ се разсърди и да ѝ спре финансирането. Пресен пример е случаят с Народния театър. Там се развихри една партийна работничка от слугинажа на Доган и заради нея напуснаха смислени хора като главния драматург Захари Карабашлиев и режисьора Явор Гърдев, а световен режисьор като Сашо Морфов беше обявен едва ли не за престъпник. Върху творците в Народния театър беше извършен погром от някакви невзрачни администратори. И какво стана? По-голямата част от актьорите в трупата се обявиха в защита на този погром, защото – забележете! – директорът им бил вдигнал заплатите. На тия хора не им дреме дали ще работят с големи творци. По-важни са им заплатите. Но да приемем, че те са подкрепили директора си не заради няколкото измъчени левчета върху заплатата си. Да приемем, че изборът им е естетически и предпочитат да работят с творци като Ахмед Доган и пиарката му, вместо със Сашо Морфов и Явор Гърдев. Да оставим актьорите на тяхната съвест и да видим каква беше реакцията на така наречената интелигенция. На хората, които се обявяват за общественици, будната гражданска съвест на нацията.

Как реагираха те?

Никак.

Нямат ли позиция? Или повечето от тях също зависят от някакви жалки левчета, които идват от държавни фондове за култура, от „проекти“, свързани с политическата конюнктура. И треперят от страх да не си развалят отношенията с ДПС и ГЕРБ. Казват си: абе дай да изчакам, да видя кой ще надвие в спора и да подкрепя победителя…

Това е тъжната истина. За 200-300 лева в България можеш да си купиш интелектуалец. Или поне мълчанието му. Българската интелигенция е продажна и страхлива.

– Вие стоите встрани от битките за власт. Защо не подкрепяте никоя от политическите партии?

– Не мога да подкрепям партии, или „политически проекти“, както е модерно да се казва, защото те не са партии, а касички. В нормалните демокрации партиите защитават интересите на определени части от обществото – на индустриалците, на малкия и средния бизнес, на наемните работници. В България партиите защитават само интересите на своите лидери и неколцина техни приятели, които предпочитат да останат в сянка. Партиите служат единствено за източване на пари от бюджета. Как да ги подкрепям?

– Какво мислите за състоянието на българската журналистика?

– Българската журналистика умря още преди десетина години и 112-то място по свобода на медиите в класацията на „Репортери без граници“ обективно регистрира нейната смърт. В момента просто стоим край трупа на българската журналистика и дишаме зловонните изпарения от разлагането ѝ. Не гледам телевизии, нито се интересувам от новинарски сайтове, защото в тях няма нищо. Какъв е смисълът да чета някаква статия, щом още от първите няколко изречения ми става ясно кой е платил за нея?

– Какво очаквате от новата година?

– От годината нищо не очаквам. Имам очаквания единствено към себе си. От себе си очаквам да работя повече, да развивам уменията си, да инвестирам в разширяването на познанията си и мисленето си, да ставам по-добър във всяко отношение. И ще го направя.

- реклама -spot_img

ОЩЕ

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

spot_img