Дългогодишните ми етнографски проучвания ме сблъскаха с неочаквано за самия мен откритие – в българския обреден календар има десетки празници и ритуали, свързани с многообразието на българския полов живот и самобитните ни фолклорни сексуални практики. Години наред казионната етнография лицемерно е премълчавала тези ритуали, считайки ги за “нецензурни” и “упадъчни”. Но днес, когато глобализационният нож е опрял до кокал в народната снага, ние сме длъжни да захвърлим фалшивия свян и гордо да разкажем на света за нашите стародавни сексуално-битови обреди. Спасовден В Добруджанския край на този ден се извършва ритуалът “обръщеник”. Женихът обръща невестата си с гръб, запрята полите й и внезапно я...

В една студена зимна нощ няколко българи бяха споходени от чудни сънища.  Българският бизнесмен спеше дълбоко и тихичко похъркваше. Присъни му се, че всичките му конкуренти са арестувани. Преди да влязат в затвора, му звънят по телефона, за да му кажат, че му прехвърлят бизнеса си и всичките си спестявания. Той вече е монополист. Никой друг в тая страна няма да прави бизнес освен него. А и той вече няма да прави бизнес. Стига се е мъчил. Ще замине на някой далечен остров с няколко манекенки и ще си харчи парите, докато е жив.  Българската манекенка сънуваше, че се е запознала...

След около час стигнаха до хотела – малка, сива сграда, бивш пионерски лагер, в излиняла горичка край Перник. - Хир уи ар – обяви тържествено Чичин, сякаш бяха спрели пред седемзвезден хотел. - Окей – каза ведро Боно. Четиримата слязоха от колата. “Каква тишина”, помисли си Бонка и в тоя момент от хотела се разнесе яростно думкане на тъпан. Пред входа изскочиха звездите от последната “Евровизия” Звездица и Пънджи, облечени в народни носии. Пънджи блъскаше пирографиран тъпан, а Звездица носеше погача, подрипваше в неравноделен ритъм и виеше като разгонена вълчица: “Сандьо ле, Сандьо ле”. - Кви са тия простотии бе, Дими? – извика...

До изворчето със сребърната вода живееше една много стара костенурка. Тя беше на повече от триста години и в гората я смятаха за най-умна от всички. Когато някой имаше нужда от съвет, винаги отиваше при нея. Най-добрият приятел на костенурката беше врабчето, което живее на Кривия бук. Всеки ден двамата обсъждаха новините и разсъждаваха по различни въпроси. - Какво нещо е животът... – каза веднъж костенурката. – Как се променя всичко. И гората вече не е същата. Не е като едно време. Тук преди сто и петдесет години живееха лъвове. - Да, бе! – изписка врабчето. - Заклевам се в корубата си. Огромни,...