Като повечето самотни лузъри, Лиза търсеше утеха в интернет форумите. Там несретници като нея, подтискани от провалите си, изливаха неудовлетворението си. Само там те можеха да бъдат искрени, скрити зад никнеймите си. И да отмъстят на този несправедлив свят, като излеят върху него трупаната с години злоба. Тъжни места са тези форуми. Но може би най-тъжният от тях беше форумът с бодрото име “Позитивни мами”. Всъщност терминът “мами”, не отговаряше съвсем точно на действителността. Повечето участнички бяха лелки, имаше дори няколко бабки, но това не им пречеше да се обръщат помежду си с лицемерното “момичета”. Не е ясно какъв е...

Стиховете му насаждат омраза. Яворов пропагандира педофилия, Йовков - расизъм Потресен съм от това с какви антилиберални глупости са пълни българските учебници. Докога ще търпим политически некоректните изцепки на Христо Ботев? Как ви звучи това: "а вий, вий сте идиоти" Българите не са идиоти, господине! Е... някои безспорно са... даже може би повечето... да не кажем всички... но не може да се обобщава така безотговорно. Идиоти били! Айде, моля ти се... Не може на народ, който изтрезнява с антифриз и си кисне мъдете в реката за здраве, да викаш "идиот". И какво иска да каже с това: "силно да любя и мразя" Защо трябва да учим...

ИВО СИРОМАХОВ За култура в България почти не се говори, щото как да говориш за нещо, което го няма? Но понякога се случва някой измършавял артист да измрънка по телевизията „Трябва да подкрепяме българската култура“. Това е обречена кауза. В българските традиции културата или е игнорирана, или е мразена. Хората, които се занимават с изкуство са смятани за безполезни мързеливци. Спомнете си онова фамозно стихотворение на Александър Божинов „Щурец и мравка“. Мравката е описана като трудолюбива и отговорна, защото „тича за храна“, а музикантът-щурец е „гиди дърти мързелан“, който според автора трябва да пукне от глад. А кой ще свири по...

 Бурното развитие на българските телевизии напоследък, създаде една нова професия – професионалният телевизионен гост. Това е човек, който не се занимава с нищо друго освен да обикаля всички предавания и да взема отношение по всички въпроси, от които нищо не разбира. По този начин професионалният гост се издига в собствените си очи и трупа телевизионна известност, от която нe успява да извлече никаква полза. Най-ярък шанс за изява професионалните гости съзират, когато умре някой наистина популярен и обичан човек. Тогава те тръгват по телевизионните студиа и леят горчиви сълзи за покойника с надеждата да откраднат за себе си нещичко от неговата...