ИВО СИРОМАХОВ В последните дни нацията се раздели на шест характерни групи: КОМПЕТЕНТНИ ВИРУСОЛОЗИ Те са наясно какъв е вирусът, откъде е тръгнал, как се разпространява, какво ще стане след един месец, след една година и изобщо с вселената. Какъвто и въпрос да им зададеш, те са наясно и ти го обясняват леко високомерно, щото все пак не са длъжни да споделят знанието си с невежи. ПАНИКЬОРИ Те настървено търсят в интернет все по-страшна информация за милиони жертви, шокиращ брой заразени и масови гробове. Колкото по-зловеща е информацията, с толкова по-голямо наслаждение я споделят и ни натякват, че когато всички умрем, ще...

Интервю на Капка Тодорова, „Клуб Z” 1 декември 2019   - В пиесата ти „Островът“ сблъскваш две паралелни Българии – тази на българите, които заминаха и тази на българите, които останаха. Преди дни за първи път я играхте в чужбина, в Берлин. Има ли разлика в публиката? На различни места ли се смеят българите у нас и българите в чужбина? - В Берлин реакциите бяха съвсем различни, защото темата на пиесата е конфликтът между емигрантите и българите останали в държавата си. Имах предчувствие, че тук ще бъдем посрещнати по-бурно, но не съм очаквал чак такъв взрив от емоции. Бяхме много щастливи и развълнувани...

Съкрушен съм! Снощи си правихме романтична вечеря с Анджелина, на свещи и каквото там си трябва и тъкмо вече нещата отиваха към шигири-бугири и шлянги-шлянги, когато ми звънна Скарлет. Пияна на куче. Реве по телефона, обичала ме била и незнамквоси. Аз викам: добре, аз кво да напрая? А тя: чух за теб и Анджелина, как не те е срам! Викам: чакай бе, ти кво очакваш от мен? Че след като си ме зарязала, ще отида в манастир и до края на живота си няма да погледна друга жена ли? Тя вика: не, ама баш с Анджелина Джоли ли? Разбирам да тръгнеш с някоя...

Как да напишем разказ за турското робство   На Антон Дончев Маясъл кехая излезе на чардака и погледна към корията. Запролетяваше и церът почваше да се разлиства. Отвъд церовете растяха стройни каваци и гледаха отвисоко към смълчаната долина. Долу, в дерето, клокочеше барата. Скоро тая бара щеше да се обагри с кръвта на гяурите. - Бюстие –  промърмори Маясъл Кехая – направи ми кафе. Едрогърдата ханъма кимна и заслиза по стълбата. Стъпките й бяха безшумни, сякаш не стъпваше по земята. С тихото си ходене Бюстие може би искаше да се извини на поробените българи за онова, което сънародниците й им причиняваха. След малко ханъмата се...