НЕ СЪМ МИНДИЛ

4301

Съкрушен съм! Снощи си правихме романтична вечеря с Анджелина, на свещи и каквото там си трябва и тъкмо вече нещата отиваха към шигири-бугири и шлянги-шлянги, когато ми звънна Скарлет. Пияна на куче. Реве по телефона, обичала ме била и незнамквоси.

Аз викам: добре, аз кво да напрая?

А тя: чух за теб и Анджелина, как не те е срам!

Викам: чакай бе, ти кво очакваш от мен? Че след като си ме зарязала, ще отида в манастир и до края на живота си няма да погледна друга жена ли?

Тя вика: не, ама баш с Анджелина Джоли ли? Разбирам да тръгнеш с някоя стилна дама – да речем с Галена, или с Джена, или с Емануела, ама точно с тая пача не съм очаквала. Аз със тая не искам да съм баджаначка! Тва не мога да го понеса!

И нещо ми фъфли там и хълца, щото беше поне на три ракии.

Аз й затворих телефона, щото много мразя пиянски истории.

Па като ме емна Анджелина: мръсник долен, вика, още си говориш с тая идиотка. Как не те е срам, вика, вечеряш с мен, а се сваляш по телефона с тая долна свиня. Сигурно още се чукате. А? Кажи бе, чукате ли се? А? Кажи бе, кво мълчиш бе? Щом мълчиш, значи се чукате.

И изпадна в истерия.

Крещи, налита ми на бой, дере ме.

Аз по едно време не издържах и нещо съм я обидил. Казал съм й бил „дърт миндил“, ма тва не го помня, щото бях афектиран. А и да съм го казал, не съм го мислил. Било е самозащита.

Но тя рева цяла нощ, а тая сутрин, като станах, я нямаше. Намерих бележка на масата в кухнята. Написала ми стихотворение, моля ти се.

НЕ СЪМ МИНДИЛ

Жестоко ме засегна, Иво

и йощ не си се извинил.

Да знаеш – много ми е криво,

че ме нарече дърт миндил.

Със теб любов не ща да правя.

Какво като си го измил?

Как бих могла аз да забравя,

че снощи каза ми „миндил“.

Какво ли в секса не ти дадох?

Дори отзаде си ми бил.

И как се отблагодаряваш?

Като ми викаш дърт миндил!

И готвя ти гурмета вкусни

със чубрица и дивисил,

а ти ме хулиш с думи гнусни,

и казваш ми, че съм миндил.

Търпя ти всички простотии

и как ме правиш за резил,

но вече прекаляваш с тии

обиди, че съм дърт миндил.

Ако ти звънне пак оная*,

ще изрева като горил.

Направо ще я разкатая –

не аз, а тя е дърт миндил.

Аз казвам ли ти, че си ла́йно?

Че хъркаш като крокодил?

Лежа до теб и страдам тайно,

а ти твърдиш, че съм миндил!

Виж Благо как ухажва Златка

и винаги е с нея мил,

а аз се чувствам като патка,

щом кажеш ми, че съм миндил.

Чуй зуките ми думи, Иво:

за мене ти си тъп дебил!

Живяхме кратко и щастливо.

Напускам те. Не съм миндил.

–––––––––

*Става въпрос за Скарлет

КОМЕНТАРИ

Коментара