в. „България Сега”, Чикаго, 25 юни 2011

724

в. „България Сега”, Чикаго, 25 юни 2011
ИВО СИРОМАХОВ: Жълтата преса е за лумпени

– Ако трябва да си направите един кратък словесен автопортрет какъв би бил той?
– Най-кратко казано, аз съм човек, който се опитва да се забавлява. Харесвам професията си, тя ми дава шанс да изразявам онова, което мисля и чувствам и то да стига до огромна аудитория. Би могло да се каже, че съм един щастлив човек.

– Трудно ли е да се създава хумор в България?
– Добрият хумор навсякъде е труден. Не смятам, че хората в различни страни се смеят на различни неща. Добрият хумор се възприема и в България, и в Германия, и в Англия, и в Щатите.

– На какво се дължи според вас успеха на „Шоуто на Слави“?
– Преди всичко на много упорит труд в продължение на 11 години от един добър екип: талантливи музиканти, сценаристи, актьори и водещ. Шоуто, освен професия, е и наша обща кауза. Ние знаем, че лесен успех няма и че, за да успееш трябва да се трудиш по 13-14 часа в денонощието. Рецептата на нашия успех е проста: труд, постоянство и талант.

– Кой е любимият ви български политик?
– За съжаление той не е между живите. Това е Стефан Стамболов. Човекът, който успява да изгради една модерна държава, благодарение на своята визия, амбиция и сила. Но доста показателен е неговият трагичен край – той е заклан на ул. “Раковска” пред сегашния “ВИТИЗ”. От съвременните политици няма нито един, който да има неговото мислене, размах и характер.

– Като сценарист, кой представлява по-добър материал за вас – Буш или Обама?
– Безспорно Буш, разбира се! Той беше един доста комичен и парадоксален образ в американската политика и до ден днешен не мога да си обясня защо американците го избраха, при положение, че той беше всичко друго, но не и авторитетен президент. Такива политици са много добър материал за нас – хората, които си вадят хляба с политически хумор.

– Какво мислите по повод факта, че 2 млн. българи се намират зад граница?
– Сегашната емиграция е доста по-различна от старата. Ако старите емигранти са живеели с мисълта, че повече никога няма да видят България, то днешните емигранти са хора, които знаят, че винаги могат да се върнат в родината си. Самият термин – емиграция, сякаш вече е неточен. Светът днес е отворен. Човек е свободен да търси щастието си навсякъде.

– Чувствате ли се комфортно в страната, в която сте роден?
– Няма как да се чувствам кофмортно сред цялата мръсотия, дупките по улиците, корумпираната българска политика, но пък от друга страна не смятам, че нещата са непоправими. Ако се полагат усилия дълги години в правилната посока, положението би се подобрило. Все пак, за 20 години България няма как да стане модерна държава, каквато е Германия или Великобритания. Трябва да минат още няколко поколения.

– Какви са впечатленията ви от неотдавнашното ви турне в САЩ и Канада?
– Прекрасни. Срещите с българите там бяха много емоционални и зареждащи за нас. Видяхме едни хора, които се борят сами с живота и се опитват сами да управляват съдбата си. В същото време, те са запазили своята балканска емоционалност – способността силно да преживяват нещата, да се смеят, да плачат. Видях много разплакани хора по време на песента “Я кажи ми облаче ле бяло”. Видях много българи, на които, независимо от дългите години прекарани там, сърцето им е останало в България и това е нещо, което никога няма да забравя.

– Кое американско ток шоу е №1 според вас?
– Много харесвам Saturday Night Live. Американските телевизии са на много високо ниво и ние се учим от тях.

– Като потребител какво бихте искали да се промени в българската преса, радио и телевизия?
– Бих искал журналистиката да е по-свободна. Макар че българските медии са частни и привидно независими, много от тях играят сложни и не съвсем почтени игри с властта. Ще ми се да видя медия с независими и безкомпромисни новини.

– Каква е според вас ролята на “жълтата преса”?
– Никаква. Това е преса за лумпени. Има някакви хора, които задоволяват своите ниски страсти, като обругават известни личности. Смятам, че “жълтата преса” няма място в едно развито общество.

– Оптимист ли сте по отношение на борбата с глупостта в България и по света?
– Мисля, че глупостта е константна величина. Тя е една и съща през всички епохи. Има някакъв определен процент от глупост, който се самовъзпроизвежда.

– Ако вас ви назначат като директор на маркетингов отдел по рекламата на България в чужбина на какво бихте акцентирали?
– Във всеки случай не на киселото мляко или на българската роза! Бих акцентирал на хората. Това, което прави най-силно впечатление на чужденците в България е колко бързо българите се сприятеляват, колко са гостоприемни, отворени и отзивчиви.

– Какво е за вас щастието?
– Да си здрав, да имаш добро семейство и да знаеш накъде вървиш.

– Какво бихте искали да кажете на българите от САЩ и Канада?
– Първо, че те не са забравени. Винаги ще бъдат част от нас, независимо дали живеят в Чикаго, Ел Ей или на другия край на света. Нека вярват в себе си, защото всеки човек, който има качества успява, независимо къде живее. Да помнят, че светът днес е отворен и пред нас има много повече възможности.

Светозар Момчилов, в. „България Сега”, Чикаго, 25 юни 2011

КОМЕНТАРИ

Коментара

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.