сп. L’Europeo, юли 2011

4614

ИВО СИРОМАХОВ:

Джулая – официален празник? Това е малоумна идея

– Иво, вие сте 71 набор – как си възприемате поколението?
– Никога не съм се възприемал като част от някакво поколение. Хората, с които съм общувал най-качествено и вдъхновяващо, са съответно 11-ти, 35-и, 36- и, 41-и, 69-и, 72-и, 95-и и 97-и набор. Излиза, че годината на раждане няма никакво значение. Важно е какъв човек си, а то не се определя от това кога си роден.

– Има ли някакви характерни черти то, на база политически, културни и чисто времеви предпоставки?
– Не, няма никакви отличителни белези. Не вярвам в тези неща, както и в хороскопите. Познавам хора, които казват: „аз съм роден на една дата с Айнщайн”. Добре де, ама Айнщайн е гений, а ти си галфон. По-добре изобщо не споменавай, че сте родени на една дата, защото съпоставката не е в твоя полза.

– По моите сметки трябва да сте завършил 89-90 година. Поколение расло през соца, завършило училище в „новото време”. Свикнали ли сте да играете по бързо сменящи се правила?
– Имах късмета да посрещна промените, когато бях в последната година на гимназията. Казах си: ето, сега ще мога да започна на чисто – нова система, нови обществени взаимоотношения, ще има демокрация, ще има справедливост. После се оказа, че това са били илюзии, но пък красиви илюзии. И във всеки случай – сега се живее много по-добре, отколкото през комунизма. Диша се свободно.

– Може би именно пред този набор 71-ва е стоял най-ребром въпросът за емиграцията – тръгваш си или оставаш? Вие мислихте ли по тази тема? Искахте ли да се махнете?
– Никога не съм разсъждавал на тази тема. Животът ми през тия години беше много интересен, постоянно се хвърлях в нови приключения, опиянявах се от свободата на словото, за която съм мечтал като ученик и не съм предполагал, че ще я изживея. Възползвах се от шанса да изчета книгите и да изгледам филмите, които бяха „забранени” за социалистическия човек.

– Колко пъти ви е идвало да хвърлите всичко тук и да изберете Терминал 2?
– Почти всяка седмица се случва подобно нещо. Пътувам доста със семейството си. Качваме се на самолета, зареждаме се за няколко дни с нормални отношения, чисти улици и усмихнати хора и после пак се прибираме. Щото работата и училището са тук. Засега.

– Ако поколението 80 и… т.нар. мтел-ки са поколението на чалгата, може ли да се каже, че 70 и… е поколението на рока?
– Не бих рискувал с подобно смело обобщение. Първо – битува една заблуда, че чалгата се е появила през последното десетилетие. Това изобщо не е така. Чалгата стана много популярна в България още в началото на 80-те, въпреки че беше забранена. Хората тогава масово слушаха Лепа Брена, Весна Змиянац, Сребърни криле, Хисарския поп. А моето поколение не може да бъде наречено „поколение на рока”, защото слушахме всякаква музика. Даже се обособяваха такива групички по музикални интереси – в гимназията имаше „метъли”, „дискари” и „уейвъри”. Изобщо тая теза за поколенията е много съмнителна… На концерта на AC/DC миналата година имаше фенове на по 60 години и на по 12 години. Аз заведох на концерта сина си, който е 15-годишен и не съм сигурен кой от двама ни беше по-щастлив.

– Слушате ли рок?
– Да, много обичам твърдия рок.

– Знаете ли, че песента July morning е записана 71-ва година? И естествено, има ли за вас тя някаква сантиментална стойност?
– Не, не знаех. Не съм фен на Uriah Heep, харесвам по-твърдите неща. Разбира се, това не ми пречи да се забавлявам с изцепките на Цонко от Каварна, който навсякъде се хвали с „моя приятел – вокала на Юрая Хийп Джон Лоутън”. Истината е, че Джон Лоутън е бил вокал само на 2 албума на групата, по заместване. Но нищо де, важното е да се създават легенди… Па макар и фалшиви. 1971 година я свързвам по-скоро със Sticky Fingers на Rolling Stones. Този албум е по-важен за мен.

– Джулаят празник на бунта ли беше?
– Е, чак пък бунт… Какъв бунт е да се напиеш и да повръщаш в морето? Може би единствено бунт срещу собствения ти черен дроб.

– Посрещали ли сте изгрева на морето?
– Не. Изобщо хипарските ценности са доста далеч от мен. Например не разбирам защо ходят мръсни и не се къпят. Идеологията ли им го забранява?…

– Има идея July morning да бъде обявен за празник в България, как гледате на това?
– Това е трогателно малоумна идея. А и възникват въпроси – защо да е точно Джулай Морнинг, а не да речем рождения ден на Веско Маринов? Но в България вече всичко е официален празник – от деня на пострадалите в борбата с колорадския бръмбар, до годишнината от загубата на девствеността на Николета Лозанова. Хората си търсят повод да се напият.

– И как си обяснявате факта, че посрещането на първото юлско утро е по-тачено в България отколкото където и да било другаде?
– Може би просто у нас има доста хора, които предпочитат да живеят в миналото.

– Има ли сега подобни бунтове като july morning?
– Не, това не е бунт. Има хора със силно изявени хероически наклонности, които постоянно гледат на себе си като на „революционери”, „дисиденти” и „жертви на системата”. Какъв бунт е да лежиш там край морето и да къркаш до сутринта? Егати бунта! В новата история на България за съжаление има само един единствен истински дисидент – това е Симон Варсано. Човек, който изрази публично несъгласието си с диктатурата и беше прострелян заради това. Това е бунт, всичко друго e ташак.

– Липсва ли в момента един подобен празник?
– Защо да липсва? Нали си го има. Събират се там някакви хора всяка година, празнуват си го, даже по новините ги дават.

– Това, което в момента се случва в държавата (в политически и социален план) продукт на какво е – прекалено малко посрещнати юлски изгреви или?
– По-скоро е продукт на твърде много празници. Успехът не е слънце, което огрява махмурлийската ти глава, след като си изпил пет ракии и си си напълнил гащите с пясък. Успехът не е да лежиш на плажа, а да вървиш нанякъде.

– Как влияе наборът върху работата ви, разбирането ви за нея и изобщо нещата, които правите?
– Никак. Влияят ми други набори.

Полина Паунова, сп. L’Europeo, юли 2011

КОМЕНТАРИ

Коментара

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.