ИВО СИРОМАХОВ
Толкова съм благодарен на фейсбук! Под всеки мой статус получавам десетки коментари от хора, които без изключение са добронамерени, човеколюбиви и всеотдайни. Истински филантропи (потърсете значението на думата в Уикипедия, че ме мързи да ви обяснявам). И най-вече грамотни!
Каквото и да напиша, веднага ми обясняват къде съм сгрешил и как да се поправя.
Много активен в коментарите е някой си Георги Т., който се е снимал гол до кръста, за да ни демонстрира потните си успехи във фитнеса. Той най-често пише “Сиромахов ти си ваобразяваш че си нещо кои знае какво и че си по вече от другите хора. Доста си углопял напоследак. Казвам тиго за твое добро”.
Така е, Георги, углопял съм. Само глопости правя. Но сега като ми го каза човек с опит във фитнеса, сериозно ще се замисля.
Млад човек, със странния никнейм Шефа на Мрака и с физономия на загорял тиган, пък ми е написал:
“Ако не беше шолото Сиромахов щеше да е никои. Казвам го за негово добро. Не навиждам хора който работят в продажните медий.”
Прав си, Шефе на Мрака. И аз не ги навиждам.
Госпожица на около 20 години с устни, които напомнят на взривен слонски анус, ми е написала нещо извън темата:
“Изкам да се запозная с теб. Може ли да се срещтнем?”
Не, не може да се срещнем. Едва понасям тия втасали джуки на снимка, а на живо изобщо няма да ги издържа.
Веднага след нея се намесва някой си Данев, който е загрижен за кариерата ми:
“Сиромахов е некъдърен актйор и не става за нищо. Аз и жена ми вече изобщо него гледа ме. Казвам го за негово добро”
Така сред добронамерени и интелигентни коментари аз се изграждам като личност и приемам всички съвети, които ми дават фейсбук-мъдреците.
Само не знам какво правят в дните, когато не съм в социалната мрежа. Вероятно се грижат за доброто на някой друг.
