webcafe.bg, 1 декември 2010

665

webcafe.bg, 1 декември 2010

Иво Сиромахов Positive

Годината е 2010. Преходът мина. България вече 10 години е в новия век, а мнозина продължават да се оплакват и мърморят. Поводи има и винаги ще има – няма пълно щастие, няма прогрес без кръв, пот и сълзи. Но увлечени в това да се оплакваме и самосъжаляваме, сякаш не забелязваме колко далеч сме стигнали, колко се е променил животът ни, дори и за някакви си 10 години. Затова решихме да направим рубриката „BG Positive”, в която да поканим известни личности да споделят в стил „7-те НАЙ за последните 10” мнението си за най-важните събития, явления и постижения през последните 10 години и визията си за бъдещето…

Трябва да ви призная, че позитивните нагласи са ми доста чужди. Винаги съм залагал на добрия стар скептицизъм, който досега не ме е подвел. Ироничен човек съм, а иронията и позитивизма взаимно се изключват. Свикнал съм да гледам на света през очилата на смеха. Преди време бях писал един текст на тая тема – „Силата на позитивното мислене”, в който се подигравам на необоснованата „вяра в доброто и прекрасното”.

Повратната точка
Повратна точка нямаше. След „пиянството на един народ” през 90-те, дойде махмурлукът на прехода, от който стана ясно че ни предстои да изядем още много торби сол, докато нещата потръгнат.
Сега продължаваме да живеем с илюзията за промяна, но реална промяна няма. Сменихме Тодор Живков с бодигарда му. Преди на власт бяха комунистите, сега са бившите комунисти. За каква повратна точка говорим?

Събитието
Струва ми се, че първото десетилетие на 21-ви век няма да остане в българската история с някаква бележита дата. Някои смятат, че приемането ни в Европейския съюз е грандиозно събитие, но според мен то е доста надценено.
Да, приятно е че сме признати за част от едно общество на модерни, развити държави, но това не ни превръща автоматично в модерна, развита държава.
Така че колкото и да ни се иска да живеем в „славни времена”, трябва да признаем, че приемането в ЕС не може да се сравнява по значимост с велики събития като Съединението през 1885 или обявяването на независимостта през 1908.
Членството ни в ЕС не е изстрадано, не е извоювано. Прилича ми на незаслужен подарък към глуповат ученик, който обещава, че през втория срок ще се поправи и внезапно ще стане отличник.

Личността
За мен най-значимата личност на това десетилетие е Веско Топалов. Страхотно е, че имаме световен шампион в интелектуална дисциплина. Много се възхищавам и на българчетата, които редовно мачкат целия свят в световните ученически олимпиади по математика.
За съжаление тези личности остават встрани от фокуса на общественото внимание. Оказва се, че за медиите по-интересни са проститутките, педерастите и мутрите. Въпрос на ценности.

Творбата
Десетилетието беше бедничко откъм творби, но нали темата е BG Positive – ще спомена тези, които смятам за наистина важни.
На първо място – това е Веско Ешкенази – концертмайстор на кралския Концертгебау в Амстердам. Един изключителен музикант, много фин и деликатен човек. Медиите, разбира се, не се интересуват от него. Скучен е за тях – нито е гей, нито се е сбил с някого, нито е тръгнал с фолкпевица.
Няма тръпка.
В литературата – за пръв път се появиха успешни опити да бъде разказана драмата на комунизма. Направиха го все хора, които отдавна не живеят в България – Илия Троянов със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, Димитър Динев с „Ангелски езици” и Капка Касабова с „Улица без име”. Прочетете тези книги, няма да съжалявате.

Явлението
Явлението се казва Цвети Пиронкова. Настръхвам, когато си спомня онзи велик мач на Australian Open през 2006 година, когато 18-годишното момиче от Пловдив разгроми машината Винъс Уилямс, а след това облече овехтелия си анцуг и се обърна с гръб към камерите, за да посочи надписа BULGARIA. Няколко години по-късно Цвети отново сложи Винъс на колене на четвъртфинала на най-великия тенистурнир Уимбълдън. Не е ли велико?
Поинтересувайте се каква е историята на това момиче – откъде е тръгнала, каква цена е платила, от какво се е лишило семейството й, за да постигне тези успехи. Престанете да й пресмятате хонорарите – всеки цент от тях е заплатен с жесток, кървав труд, на какъвто малцина са способни.
Запомнете този жест – едно българско дете посвещава победата си в световен турнир на България. Това е истинският патриотизъм.

Незабравимото
Концертът на AC/DC на стадион „Васил Левски”. Никога не съм вярвал, че ще ги видя на живо и то на българска земя. И се радвам, че преживях този екстаз заедно със сина си, който е на 15 години. Видях в публиката три поколения техни фенове – цели семейства, израснали с музиката им. Мисля, че за пръв път усетих какво означава да изпитваш истинско удоволствие от изкуството.
Незабравими за мен ще останат и трите гола на Бербатов срещу „Ливърпул”. Но вместо всички да му кажем „браво” и да пием по едно за негово здраве, отново се намериха „разбирачи”, които го оплюха. У нас завистта и злобата са също толкова безкрайни, колкото глупостта.

Откритието
През тези десет години открих, че за българите саламът е по-важен от свободата. Разбрах, че повечето медии са избрали да бъдат проститутки на властта, а не служители на обществото. Установих, че преобладаващото мнозинство предпочита тройка кебапчета и две големи ракии пред свободното слово.
Аз лично за себе си направих другия избор и съм готов да нося последствията.

Интервюто е публикувано в
webcafe.bg, 1 декември 2010

КОМЕНТАРИ

Коментара

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.