сп. “Програмата”, 8 август 2008

590

сп. “Програмата”, 8 август 2008
Иво Сиромахов: Не се съобразявам с нищо освен

със собствения си вкус

– Навремето с Ути водеше «И рибар съм, и ловец съм» по БНР. Къде хвърляш сега въдиците си?
– “И рибар съм, и ловец съм” беше едно студентско приключение. Въпреки че в продължение на 5 години бях водещ на това предаване, не станах нито рибар, нито ловец. Така че въдици никога не съм хвърлял. Повече ми харесва ролята на човека, който подгрява тигана и леко нервничи.
– Не е ли малко неблагодарно да си сценарист в епохата на аутокюто – даже посредствен водещ може да обере лаврите от главата на авторите?
– Телевизията е сложна машина и успехът на едно предаване зависи от екипната работа на много хора. Наивно е да се мисли, че ролята на водещия е просто да си прочете текста от аутокюто. Схващането, че всеки може да бъде водещ води до позорни резултати като предаването на Азис. А лаврите от главите на авторите никой не може да ги обере. Защото лаври няма. Удоволствието от професията е в други неща. Например в това да отидеш на мач и да чуеш, че хората цитират лафове, които ти си написал. Или да си на концерт и 30 хиляди души да пеят песен по твой текст.
– Какво е бъдещето на формата „Шоуто на…“ – какво и кого ще гледат зрителите след 3-5 години?
– От Минчо Празников знам, че в метеорологията всяка прогноза за повече от три дни напред е несериозна. Подобна е и ситуацията в телевизиите. Откъде да знам какво ще стане след 5 години? Може би трябва да хвърля боб… Но знам, че в момента на телевизионния пазар влизат силни, амбициозни, агресивни играчи и това е много добра новина. Битката за качествени програми тепърва предстои, а нашият екип е добре подготвен за тази битка, защото я чакаме отдавна. Имаме много проекти, които вече ще могат да се реализират.
– Ако трябва да си избереш политик за водещ на шоу, за кого би работил като сценарист?
– За Тони Блеър. Но той и без друго си има добри сценаристи.
-Завършил си театрална режисура, имаш реализирани постановки – защо все пак избра писането?
– Нравите в театъра са отблъскващи. Има страшно много злоба, завист и интригантство. Отказах се от театъра, за да си спестя тези неща. Писането ми носи много по-голямо удоволствие, защото когато застана пред белия екран на монитора, всичко зависи само от мен и моята фантазия. Не трябва да се съобразявам с нищо освен със собствения си вкус.
– Какво е да си литературен пират? Когато излезе „Дневници и нощници”, преподаватели от НБУ се разсърдиха, че си взел заглавието от тях и си го представил за твое хрумване. (Така се казвала дискусионна поредица в семинар на департамент по Нова българистика)
– Всеки може да се сърди за каквото си иска. Много по-лесно е да си сърдит, отколкото да си прав. Но в крайна сметка си има закон за авторското право и там много ясно е записано кой има право да се сърди и кой – не. Всичко друго е ташак. Използвам случая да пожелая жизнерадост и дръзновение на всички дискусионни поредици и семинари в Нов Български Университет.
-Защо в „Дневници и нощници” няма истории със съвременни герои? Една Масларова, например, не е ли достойна за описание?
– Масларова е скучна като зелева каца. Какво да й описвам? В “Дневници и нощници” главни действащи лица са личностите, които по някакъв начин са променили хода на цивилизацията. А най-голямото нещо, което Масларова е променила през живота си, е прическата й.
– Винаги разглеждаш политиката през секса, какво им липсва на нашите държавници, та електоратът все остава незадоволен?
– Има една доста популярна метафора за “оправянето”. Че българинът все чакал политиците да го “оправят”. Но сега според мен хората вече са във фазата на “презкурието”, в смисъл че политиците са им през оная работа.
– Откъде идва самочувствието на българина, че разбира от тези три неща – секс, политика и футбол?
– Той разбира и от много други неща – от медицина, от устройство на автомобила, от кисело зеле и т.н. В България никога не може да закъсаш за акъл, защото веднага ще се намерят поне 50 човека, които сърцато те съветват и те наставляват. За съжаление се оказва, че колкото по-големи са теоретичните ни познания в секса, футбола и политиката, толкова по-малко са практическите ни успехи в тези области.
– На какво би оприличил скандала Карбовски-Пасков? Литературен или поколенчески е?
– Не знам нищо за този скандал. Дано да е литературен или поколенчески, защото у нас почти всички скандали са на лична основа.
– Как си обясняваш бума на блоговете – народът масово си води лични дневници в интернет. Откъде идва този ексхибиционизъм?
– Не бих го нарекъл ексхибиционизъм. Но наистина вече има много хора, които са написали повече, отколкото са прочели. Предполагам, че мрежата е някакъв вид отдушник за тях.
– Имаш двама сина, глезиш ли ги или си строг баща?
– Опитвам се да ги възпитавам в дух на рицарство и джентълменство. И ги насърчавам да се противопоставят на тая отвратителна байганювщина, която е на всяка крачка.
– Според твоята теория усмивката на Мона Лиза се дължи на секс играчка, как тогава да си обясним оплезения език на Айнщайн?
– Айнщайн е бил много разкрепостена личност, така че би могло да има много причини за оплезения му език. В българските традиции обаче устата винаги е била символ на майсторството. Като започнем от Уста Колю Фичето, Уста Генчо… и стигнем до рапъра Устата.
– Някои от читателите ти те обявяват за порнограф. Имаш ли нещо в своя защита?
– Не, аз много ценя порното като жанр и за мен е чест да бъда един от скромните труженици на този вид изкуство.
– Напоследък броди един слух, че си сред сценаристите на нов сериал. Каква е истината?
– Казват, че във всеки слух има известна доза истина. В този слух дозата истина клони към стоте процента.

Елена Кръстева,
сп. “Програмата”, 8 август 2008

КОМЕНТАРИ

Коментара

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.