Интервю на Силвия Великова, “Политически некоректно” – БНР с Иво Сиромахов
Снимка: Добрина Карамболова
Медийното завладяване е доброволно, не е насилствено. Останаха малко островчета на свободното слово. Няма капка морал и съвест в българската политика. ИТН, заедно с тленните останки на БСП, ги чака съдбата на Янев, Марешки, Симеонов, Каракачанов.
Пеевски е във властта. Никой не може да го спре. Той има цяло правителство и е в изключително изгодна позиция. Той излиза и той казва какво ще прави правителството. Когато това правителство се провали, а то може да се провали още утре по обективни причини – ако бензинът стане 10 лева, Пеевски ще излезе и ще каже – те се провалиха. В момента той хем държи цялото правителство, хем не носи отговорност за него. Идеална позиция – win-win.
Мит ли е, че държавата е на Пеевски?
Общините са държани умишлено от държавата без бюджет, на минимума, колкото да функционират. И им се казва – ако искате нещо да се свърши във вашата община, трябва да кандидатствате и държавата да ви отпусне бюджет по някой проект. Обаче, казват на кмета, независимо от коя партия е, ако искаш да ти мине проектът, трябва да ни осигуриш на следващите избори еди колко си гласа. Не е проблем купуването на гласове в ромските махали. Голямото купуване на гласове минава по този начин. (…) Има срастване на мафията с държавата. Вероятно не е само Пеевски. Вероятно вътре са и други, по-малки местни играчи. И по-големи, свързани с бизнес интереси, с криминалния свят. Всичко това се е сраснало и изцяло държи хората в малките общини.
Всички, които са влизали в тази игра, са го усетили. Къде са сега Яне Янев, Марешки, Валери Симеонов, Каракачанов, Бареков? Някой помни ли ги? Какво оставиха след себе си? ИТН вече са в тази съдба, заедно с тленните останки на БСП. Не може в политиката да избереш ролята на лакей и да очакваш, че ще се играе дълго. Лакеите винаги се сменят.
В момента състоянието на медиите е много тъжно. Журналистите нямат достъп до политиците. Грозна лъжа е, че ще ремонтират старата сграда на НС. В новата сграда – бившия партиен дом, има завръщане към авторитарната политика, в която гражданите нямат никакво значение, а журналистите са натикани в една стаичка и никой не говори с тях.
Медийното завладяване е доброволно. То не е насилствено.
Работа на медиите е винаги да са в опозиция. Големият проблем е какво мислят собствениците. Останаха малко островчета на свободното слово. Всичко е изтикано по сайтове, в мрежата.
Простащината на Борисов не е новина, живеем с нея от времето, когато беше главен секретар, след това кмет, три пъти министър-председател. Унизителното е, че хората, които му задават въпроси, търпят такова отношение. Той не е институция в момента, той е обикновен депутат. Неговата простащина я регистрирахме, но трябва да регистрираме някакво противопоставяне на тази простащина.
Арестуването на хората вече се ползва като репресия, а не като защита на законите. Имаме тежък проблем – трябва да си отговорим на въпроса дали сме правова държава и защо никой в парламента не пищи по тази тема. “Кои сте вие, че да кажете кой ще купи “Лукойл” в пазарна икономика. Това не е Съветският съюз”.
В момента сме в разпад, половин България е без вода, а “деца се колят по моловете”.
