сп. „Тя”, 28 ноември 2008 Иво Сиромахов: Целият съм в белези от „падания”. Но си ги обичам... - Освен сценарист в „Шоуто на Слави“ ти си... - Освен сценарист съм автор на книги, които се продават много добре. Последната ми книга “Дневници и нощници” цяло лято беше на първо място по продажби, като изпревари новите книги на Джон Гришъм, Паулу Коелю и Лий Чайлд. Освен това съм човек с прекрасно семейство, да са ми живи и здрави. И още няколко други неща съм, но тях ще ги запазя в тайна. - Сценарият ли е най-важен за успеха на едно шоу? -...

novinata.bg, 10 октомври 2008 Предпочитам Гацо Бацов пред Макбет - Г-н Сиромахов, защо се развълнувахте точно от тези дневници и нощници, не открихте ли по-интересни неща в съвременния живот? - В световната история има много въпроси, на които няма отговор. Не са ясни обстоятелствата около Троянската война, около ролята на Омир. Как е описал всичко това, щом е бил сляп? Моята хипотеза е, че е бил репортер, подведен от пиарите на ахейци и троянци. А прословутата усмивка на Мона Лиза, според мен, може да се дължи само на секс играчка. Колкото и дебели книги да изчете човек по тези теми, никога...

сп. “ЕGO”, октомври 2008 Сиромахов – жив дявол - Вярно ли е, че изповядваш Бобизъм? - Бобизмът не се изповядва, той е глобална философия с локално приложение. Основната идея е, че бобът е материя, която след консумация се превръща в дух. А иначе изповядвам нарцисизма. - Кой е най-прехваленият човек в България? - 99 процента от хората, които всеки ден са по страниците на медиите, са абсолютно безсмислени. Така нареченият светски елит е сбирщина от безполезни глупаци. - Какво пееш на караоке? - Франк Синатра. - Най-важният телефонен разговор в живота ти? - Важните разговори не са за телефон. Важните...

сп. “Тема”, 29 септември 2008 Последният път, когато... ... създадох герой Героите ги създава животът. Аз само ги записвам. Ако човек наблюдава хората около себе си, ще забележи, че е пълно с “герои”. Персонажи като Гацо Бацов, бай Шиле, Деса Поетеса имат конкретни прототипи. ... водих дневник Никога не съм си водил дневник, защото не смятам, че ми се случват някакви толкова важни неща, че да си заслужават да бъдат записани. Виждам, че напоследък е много популярно воденето на публични дневници – така наречените блогове. Това е изумителен жанр, в който хората си споделят най-съкровените неща – от “хамстерът ми киха и не...