Иво Сиромахов: Одобрението в очите на децата ми – това е триумф!   Само едно ще ви кажа. Насред всичките си качества Иво има един талант, който искрено ме удивлява. Кара те да го чувстваш близък, да му се довериш, при това от първото ръкостискане. Няма дистанции, мерене от високо, няма преструвки, само смешки и лекота. Поводът за срещата ни е последният му роман, издание на "Сиела", който Иво кръсти "Страшни дневници и нощници". - С какво тези "Дневници и Нощници" са по-страшни от предните? - Те не са страшни в смисъла на страх, ами в жаргонния смисъл на думата – като нещо...

ИВО СИРОМАХОВ: Провокират ме простотиите, които ни заобикалят   - След работата Ви в театъра, като сценарист, режисьор и драматург, какво Ви накара да започнете да пишете книги или едното неминуемо следва другото? - Писането на книги не беше “след”, а започна “по време на” работата ми като сценарист. Беше ми любопитно да се опитам да пиша в различни жанрове, да откривам нови инструменти на писателския занаят, да пробвам уменията си във всякакви форми. Убеден съм, че писането, като всяко изкуство изисква не само талант, но и ежедневен, целенасочен труд. Както един цигулар не може да стане виртуоз, ако не свири...

  Видеото все още се пази в тайна, но ето малко снимки: Още снимки и подробности на страницата на" Младост 5" във фейсбук.

ИВО СИРОМАХОВ: Джулая - официален празник? Това е малоумна идея - Иво, вие сте 71 набор – как си възприемате поколението? - Никога не съм се възприемал като част от някакво поколение. Хората, с които съм общувал най-качествено и вдъхновяващо, са съответно 11-ти, 35-и, 36- и, 41-и, 69-и, 72-и, 95-и и 97-и набор. Излиза, че годината на раждане няма никакво значение. Важно е какъв човек си, а то не се определя от това кога си роден. - Има ли някакви характерни черти то, на база политически, културни и чисто времеви предпоставки? - Не, няма никакви отличителни белези. Не вярвам в тези...