Българските писатели са смешни. Тези патетични и невротични хора живеят в мъгла от огромно его, тежки комплекси и непоносима болка от осъзнаването, че на никого не му пука за тях. И постоянно си въобразяват, че са някакви други. По-важни, по-талантливи, по-ценени. Затова реших да разкажа за тях. Събрах в един риалити формат седемте най-популярни български автори: писател-евроатлантик, писател-алкохолик, писателка на българщината, писател-конспиратор, поетеса с невроза, писател-народняк и журналистка от културата. Когато четете „Фермата на писателите“, ще се смеете, а може и да ви стане жал за тия клетници. Всяка прилика с действителни лица е нарочна. ИВО СИРОМАХОВ  

- Тука има едно кокетно ресторантче – каза галантно писателят-алкохолик. – Готвят много вкусно. Ресторантчето доста се разминаваше с представата на Джина за романтична вечеря. Беше фургон, към който предприемчивият собственик незаконно беше присвоил прилежащия тротоар и го беше оградил с прозрачен найлон. Идеята на този найлон беше да пази посетителите от природните стихии, без да ги лишава от вълнуващата гледка към сивите бетонни стени на гарата. Над найлоните гордо беше кацнала светеща табела „NONSTOP“. Масите бяха без покривки. Бялата пластмаса беше прогорена от фасове, върху нея личаха следи от древна лютеница и мазни петна с неопределен произход. Синя луминисцентна светлина...

откъс  В един слънчев пролетен ден Тони и Гари взеха въдиците си и отидоха до близкото поточе да ловят риба. Трябва да намерим червеи за стръв – каза Тони, докато вързваше кукичките на двете въдици. Ей сега ще ги заловя – каза заплашително Гари и започна да души във въздуха. – Според мен са ей там, под оня камък. И посочи с лапичката си към един объл камък до ствола на една стара върба. Сигурен ли си, че са там? – попита Тони. Сто процента. Дядо ми беше голям майстор в ловенето на червеи. Откривал е червеи на най-невероятни места. Ама...