ПРИПЕВ: Обаче с тебе май че нема да се разбереме За глезотии и преструвки немам време Пий квот ше пиеш и да се съблечеме Па ако ме отрежеш – ич не ми дреме! Минава полунощ и на черешата са всички По масите танцуват загорели ученички Под бели панталони се показват черни прашки И всички искат още днес да станат богаташки Една идва при мен и почва да ми се натиска Разправя че във Кюстендил била известна миска И вика че приличам на един от битивито А нейното сърце сега било разбито И нещо се отваря, и се прай на интересна И само ми повтаря: ни мъ мисли за льесна. Такива като нея са ми...

ИВО СИРОМАХОВ: ВЛАСТТА СИ ИГРАЕ С ТЪРПЕНИЕТО НА ХОРАТА  интервю на Петя Славова, dnes.bg   Въпреки че работи от доста години в медиите, Иво Сиромахов гледа по телевизията единствено мачове. Познаваме ироничния му поглед върху случващото се у нас от участието му в телевизионно предаване, както и от книгите му. Този негов похват се усеща и в новия му роман "Уважаеми зрители". В книгата няма да усетим романтичния му стил от сборника "Очила", а по-скоро ще си припомним "Българско криминале", където в пет пиеси авторът саркастично описва неуспехите и жалките стремежи на нашенеца. Историята в "Уважаеми зрители" разкрива печално жалката ситуация в една...

Иво Сиромахов: Иронията е най-добрият начин да преглътнем истината   Интервю на Александър Кръстев, azcheta.com   - Добре, какво става с телевизиите в крайна сметка?  - Става това, което става навсякъде. Когато едно общество се е разпаднало, няма как медиите да са острови на морала и хуманизма. Избрах за сюжет на романа телевизията, защото там процесите протичат доста по-концентрирано и по-емоционално. А и защото добре познавам тази среда. - А теб хвана ли те цифровизацията? 🙂 - Гони ме, но засега не успява да ме хване. Мечтая си за общество, в което и парламентът, и правителството ще бъдат цифровизирани. И законите ще се пишат от интелигентни машини,...

  Една вечер, преди няколко години получих силни болки в корема и се наложи да бъда приет в болница. Диагнозата беше „остро възпаление на апендикса” и докато разбера какво става, вече ме бутаха легнал върху количка към операционната.  Всеки човек се страхува от операции, но моите страхове вземат чудовищни размери. Веднага си представих как Смъртта дебне с косата зад вратата на операционната и как само след няколко часа ще бъда мъртъв и ще се пържа в най-страшния казан на ада заради греховете си, които са несъмнени. Мислех си и че съм пропуснал да си взема последно „сбогом” с близките си. Ще си...