Интервю за dnes.bg

ИВО СИРОМАХОВ: ВЛАСТТА СИ ИГРАЕ С ТЪРПЕНИЕТО НА ХОРАТА

 интервю на Петя Славова, dnes.bg

Въпреки че работи от доста години в медиите, Иво Сиромахов гледа по телевизията единствено мачове. Познаваме ироничния му поглед върху случващото се у нас от участието му в телевизионно предаване, както и от книгите му. Този негов похват се усеща и в новия му роман “Уважаеми зрители”. В книгата няма да усетим романтичния му стил от сборника “Очила”, а по-скоро ще си припомним “Българско криминале”, където в пет пиеси авторът саркастично описва неуспехите и жалките стремежи на нашенеца.

Историята в “Уважаеми зрители” разкрива печално жалката ситуация в една провинциална кабеларка, където всеки е готов да захвърли всичките си оскъдни ценности за минута слава. В Сатиричния театър вече може да видим и пиесата “Операцията”, чийто сценарист е именно Сиромахов.

– В романа ви „Уважаеми зрители“ рисувате тъжно-иронична, но без изненади картина на българските медии. Самият вие работите дълго време в тази сфера. Трудно ли ви е да се отделите от нея въпреки написаното от вас?

 – Невъзможно е да се отдели човек. И аз съм част от тази система. Познавам я добре, но не съм загубил ироничния си поглед към нея. Опитвам се да се дистанцирам и да я гледам отстрани.

 – Как може да се промени ситуацията в медиите?

 – Не може да се промени. Тя е следствие от прогнилата политическа система. Докато не се промени политическият модел, ситуацията в медиите ще става все по-ужасна. Медиите ще бъдат все повече притискани и заплашвани.

 – Самият вие сте от около 15 години част от медиите. Как за тези години се промениха те?

 – Станаха много наведени. Преди 15 години медиите не се страхуваха от политиците, иронизираха ги – спомнете си само с какви имена ги наричаха вестниците – Гошо Тъпото, Васко Нубиеца, Пешо Танкиста. А сега медиите са уплашени. Страх ги е да не обидят тоя, да не разсърдят оня… Има журналисти, които работят едновременно и като пиари на някой политик. Как е възможно хем да си от едната страна, хем от другата? Това е професионална шизофрения.

 – А как те ви промениха?

 – Направиха ме по-мрачен. Преди 15 години смятах, че нещата ще се оправят. Сега виждам, че само се влошават и това ме вбесява.

 – Заслужава ли си народът както медиите, така и управниците?

 – Не. Отвратително е да се вменява вина на хора, от които нищо не зависи. Не можем да обвиняваме народа, при положение че не му е оставена никаква възможност за избор. Отговорност може да носиш само ако избираш сам депутатите си с мажоритарни избори. Сега депутатите ги назначават партийните им шефове. И затова във властта влизат не кадърните и почтените, а послушните и тъпите. Едни и същи негодници стоят вече 20 години в парламента, без да са свършили работа и за две стотинки.

А после политиците казват на народа – ами нямате право да недоволствате, защото вие сте ни избрали. Това е нагла лъжа. Хората не избират народните представители, а гласуват за листи, спуснати от партийните шефове.

Същото е и с медиите – нали не смятате, че народът заслужава гнусните жълти вестници? И че всички хора се интересуват само от това кой с коя спал, коя златка къде пръднала и кой педераст си бил сложил пера отзад?

 – Как коментирате случващото се в момента в страната – протестите, студентите…

 – Държавата се тресе от протести, а министрите и депутатите са се изпокрили като мишки в кабинетите си и се правят, че нищо не се е случило. Вкопчили са се във властта като бесни кучета в свински кокал. Играят си с търпението на хората и не си дават сметка, че колкото повече се правят на ударени, толкова по-зле ще свършат.

 – Може ли в днешно време у нас една медия да е независима?

 – Очевидно е, че не може.

 – Знаете ли как изглежда ситуацията в чужбина?

 – Знам. Синът ми учи журналистика в Англия. А и аз чета предимно чужди медии и виждам разликата.

 – Разкажете и за проекта ви, който може да гледаме в Сатиричния театър „Операцията“.

 – Това не е проект, а спектакъл. Играе се в Сатиричния театър при пълни салони, билетите са продадени за месец напред. Актьорите – Мариан Бачев, Орлин Горанов, Жанет Иванова, Тони Минасян и Добрина Гецова – играят много талантливо и вдъхновено. Направиха забележителни роли. Най-важното е, че публиката се забавлява, след спектакъла виждам щастливи, усмихнати лица.

 – Обстановката в театъра сигурно е различна от тази в телевизията и все пак доколко актьорите на сцената се „движат“ от вкуса на зрителя и трябва ли зрителят да диктува репертоара на сцената и в медиите?

 – Театърът се прави за публиката, не се прави за неколцина скопени критици с извратен вкус. Зрителите плащат, за да получават удоволствие, а не за да страдат в салона с някакви комплексарски измъчени представления.

В крайна сметка публиката решава кой спектакъл е добър и кой не – едни представления се играят пред пълни салони, а в други актьорите на сцената са повече от зрителите.

източник: dnes.bg