Какво четете? Четете ли? Независимо от отговора - темата ни днес са КНИГИТЕ.  Карбовски и Сиромахов разказват за любимите си книги, карат се по литературни въпроси и се състезават - пак с думи. Ако ви се участва в този книжен дуел - сега му е времето. В деня за размисъл, ние мислим за смисъла на четенето и правим едно пътуване през времето - от детството до наши дни с въпроса - кои бяха книгите, които ви оказаха влияние?

Иво Сиромахов в “Панорама” (03.11.23, БНТ) https://bnt.bg/f/video/o/322/2ce5bd20eb2ee50c85cabc774e155a0a.mp4

Жалко е настървението, с което цялата възмутена общност от праведници се нахвърля върху някакви злодеи и ги сочи с пръст. Колкото и да се опитваме да се разграничим от лошите, няма да успеем. Защото престъпниците са част от нас. Ние сме ги отгледали, ние сме ги възпитали. Невежеството и отчуждението, което допуснахме, родиха чудовища. И родителите на тия чудовища сме всички ние. Правехме се, че това, което се случва около нас, не ни засяга. Криехме се (и продължаваме да се крием) в някакви измислени балони пълни с райския газ на самозаблудите. Тези балони са направени от представата ни е, че сме добрите, а другите са лоши. И...

  Със Скарлет напоследък се разбираме много добре. Просто открих тайната на перфектната двойка – през цялото време се правя, че слушам какво ми говори и дори имитирам интерес. А когато нещо е ядосана, се правя на умрял. Единственото, което ме дразни в нея, е американското ѝ любопитство. Постоянно ми задава въпроси като малко дете: това защо е така в България, онова защо е така… Жестоко ме изнервя. Аз съм се родил в България, за да живея в нея, а не за да я обяснявам. Онзи ден, след вечеря, тя ме погледна с оня неин премрежен поглед, който разтопява коравото ми балканско сърце...