в. “Класа”, 19 юли, 2008

1174

в. “Класа”, 19 юли, 2008
Иво Сиромахов: Новините вече не са толкова интересни

– Защо озаглави книгата си „Дневници и нощници“?
– Защото реших, че ако героите ми са си водили дневник, то може би част от него са писали през нощта. Така ми хрумна закачката „Дневници и нощници“. В българския език думата “нощници” означава нещо, което човек облича, когато си ляга, но в моя случай е като контра на дневниците. Както казва Хъмпти-Дъмпти: “Когато аз употребявам една дума, тя означава само това, което АЗ искам да означава”. Не съм очаквал, че книгата ще върви толкова добре на пазара. В класацията на книжарници „Хеликон“ вече четвърта седмица е в топ 3 на най-продаваните заглавия. Зад “Дневници и нощници” са новите книги на Паулу Коелю и Джон Гришъм. Явно има глад за смешни и забавни четива. Не съм се опитвал да кажа някакви големи истини с книгата или пък да поучавам някого. Не съм от онези писатели, които се изживяват като някакви морални стожери.
– Няма начин да не си спестил на читателите някоя история докато си редактирал. Това ли е най-трудният писателски процес?
– На мен писането винаги ми отнема дълго време. Не само, защото съм много зает, но и защото не обичам бързата работа. Предпочитам да изпипвам нещата, редактирам ги много. Докато пиша, аз винаги изпадам в някакви въодушевления и си мисля, че написаното е много яко. На другия ден обаче виждам, че не е станало толкова добре, а след седмица може изобщо да не ми хареса и да махна целият текст.
– Как избра чии дневници да включиш?
– Започнах да си задавам разни въпроси, които предполагам всеки човек си задава – например какво е правил Исак Нютон, за да му падне ябълка и да измисли закона за гравитацията. Защо изобщо е стоял под дървото? Моята хипотеза е, че е бил градинар, а физиката му е била хоби. Аз наричам “Дневници и нощници” гавър-версии, защото има голяма доза ирония към историческите факти.
– Фотографираш медийния, рекламния, телевизионния бизнес… защо Шекспир е копирайтър, а Омир – военен кореспондент на в. „Ахейски новини“?
– Чудех се защо действието в шекспировите пиеси се развива на различни места – „Отело“ е във Венеция, „Хамлет“ – в Дания, „Ромео и Жулиета“ – във Верона. И предположих, че това може би е било свързано с рекламна поръчка, най-вероятно на туристическа агенция, която е искала да развива тези дестинации. И чрез театралните представления Шекспир е направил оригинална кампания на една туристическа фирма. Зададох си и въпроса какво е правил Омир в Троянската война, след като не е участвал в нея? Няма нищо по-логично от това да е бил военен кореспондент, за да остави сведения за нея. Според мен обаче тази война не е била в Троя, а в Троян. Иначе щеше да се нарича тройската война.
– А героят ти Киркор Колумбиян, който е продуцент от арменски произход, не визира ли продуцент от арменски произход от нашата действителност?
– Не, аз не познавам продуценти от арменски произход.
– Чия история ти допада най-много?
– Всички. Историята винаги ми е била по-интересна от съвременността. Писането на „Дневници и нощници“ ми даде възможност да се кача на една машина на времето и да поживея мислено в други епохи. Беше голямо удоволствие.
– Защо няма български дневници?
– От съображения за сигурност (смее се). У нас хората са обидчиви. Винаги могат да кажат, че поругаваш историята. Още не е дошъл моментът, в който ще разказваме историята си с ирония, както е да речем в сериала „Ало, ало“. Това е най-смешната комедия, правена някога, и то защото англичани, французи и германци се самоиронизират. При тях историята може да се коментира иронично, а в България това се смята за недопустимо.
– Твоите дневници как биха изглеждали?
– Никога не съм писал дневници. Когато бях ученик, имаше такава мода сред момичетата. Но аз смятах това за несериозна работа.
– Може пък историите на Сиромахов да са достойно четиво за историците след време?
– Едва ли. Кого го интересува как минава един мой ден? Как се събуждам, как пия кафе и отивам на работа… пиша сценарий… Едва ли един такъв дневник би бил интересен за някого.
– В книгата ти има много нецензурни изрази. Не се ли притесняваш от езика пред синовете ти, например?
– Големият ми син е на 13 години и я прочете. Много се смя и мисля, че му хареса. Не се притеснявам от текстовете си. Аз съм от родителите, които смятат, че колкото по-рано говориш с децата си свободно на всякакви теми, толкова по-добре. Не обичам табутата. Най-готиното е, че има неочаквани мнения на читателите по форумите. Свикнал съм хората да казват, че това, което съм писал, е смешно или пък че съм голям тъпанар. Но получих и отзиви от читателки, които твърдят, че “Дневници и нощници” е предизвикала възбуда у тях. Това направо ме шокира.
– Излиза, че българинът включва по-рядко телевизора, предпочита да чете, при това български книги?
– Не знам какви са тенденциите, но виждам, че има много нови и хубави книжарници. Книжният пазар от площад „Славейков“ постепенно се измества в тях. Явно книгите се търсят. Най-популярният жанр в момента е наръчникът – как да отслабнем, как да задоволим жената, как да оправим пералнята…
– Защо не напишеш наръчник на тв сценариста, например… едва ли има такъв?
– Опитът показва, че няма как да подредиш в стройни правила действията на един сценарист и това да доведе до идеален сценарий. В нашата работа няма правила. Всичко е въпрос на усет.
– Спадът на рейтинга на „Шоуто на Слави“ заради сценария ли е?
– Какво значи спад на рейтинг? В телевизионната история няма предаване, което в продължение на 8 години да задържи рейтинг от 15-16%, а ние сме имали периоди на повече от 20%! При това дълги периоди с такива стойности. В САЩ предаването на Джей Лено прави 4-5 пункта рейтинг и това се счита за огромен успех. Най-гледаното шоу там е на Опра Унифри със 7-8%. Тук, при нас, 15-16% се смята за нормално, но като стане 13%, вече било с паднал рейтинг. Не са реални очакванията към нас. Какво означава, че пазарът тук е различен? В Америка има по-малко телевизии от България, тук има повече телевизии – 400, отколкото зрители. При положение, че аудиторията може да избира между толкова качествени програми, ние имаме много добри рейтинги. Държим дори световния рекорд. Ще говорим за спаднал рейтинг като станем 6%.
– Преди години бяхте изключително критични към властта, сега притъпихте остротата си. Защо се примирихте?
– Винаги сме осмивали властта и продължаваме да го правим. Но тези хора произвеждат все по-малко новини. Политиката се професионализира. Вече няма такива странни птици като Жорж Ганчев, Кире Либерало, Свободка Стефанова, Васил Нубиеца, Гошо Тъпото. Новините вече не са толкова интересни. В някакви периоди зрителите са припознавали в нас ролята на революционери, но човек не може да живее в постоянно състояние на революция. Нелепо е.
– Ти ли играеш ролята на Росен Петров като шеф на сценарния екип?
– Не, в момента никой не играе неговата роля. Работата ни винаги е била екипна. Не е имало такава йерархия като в една вестникарска редакция например.
– А усеща ли се липсата му?
– Зрителите трябва да кажат. Аз нямам усещане за липса, за някаква драстична промяна. Толкова много колеги работиха при нас, а след това се отказаха и поеха по различни пътища. Потокът от хора е нещо нормално за всяка динамична медия.
– Телевизиите наблягат на риалити форматите.
– Риалитата са мода, както едно време бяха телевизонните игри. Преди 7-8 години всички телевизии излъчваха игри. След това игрите отшумяха. Според мен времето на риалити-програмите също изтича. Бъдещето ще бъде друго.
– За да оцелее шоуто, не трябва ли да слезе от поне за малко екрана, както се казва за хигиенизация?
– Защо да слизаме от екрана? В Щатите подобни предавания вървят по 40-50 години. Идва месец август – ще го използваме, за да се хигиенизираме (смее се).

Андриана Михайлова,

в. Класа, 19 юли, 2008

КОМЕНТАРИ

Коментара

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.