Българската intelligence

1321

Българската intelligence

 

Има една особена порода хора, които наричат себе си “интелектуалци”. Те живеят мизерно и изолирано и цялата им енергия отива в това да страдат по социализма, писателските почивни станции и евтината мастика в барчето на творческия съюз.

По времето на Тодор Живков те са се изхранвали по партийни банкети и “творчески конгреси”, а някои от тях са живели в “блока на писателите” (представяте ли си да речем Фокнър и Селинджър да живеят в един блок и да си искат назаем чаша олио). Днес интелектуалците са известни най-вече с това, че сегиз-тогиз се появяват по медиите и предъвкват следните тези:

Държавата се нуждае от активна културна политика

Под това изречение се крие просешкия намек: “държавата трябва да ме финансира, за да пиша бледите си съчинения”. Много интересно схващане. Как мислите, дали Хемингуей е получавал субсидии от Федералното правителство? Или пък Гогол е написал “Ревизор” с държавни пари?

Свободният пазар съсипва националната култура

В основата на тази теза стои мрачният екзистенциален въпрос: Защо Джон Гришъм продава стотици милиони тираж, а моята жалка книжка не се харчи дори сред роднините ми?

Когато се сблъска с факта, че творбите му не се харчат, интелектуалецът яростно се нахвърля върху пазарните закони. Логиката му е такава: “Някой трябва да е виновен, за това, че никой не купува труда ми. Този някой не може да съм аз, защото аз никога не съм виновен. Значи виновен е проклетият пазар”.

Трябва да има данъчни облекчения за спонсорите на изкуството

Тази горчива заблуда най-вероятно се е родила на някое “светско парти”. Някой непризнат автор се е напил с някой признат бизнесмен и е седнал да му реве, че се нуждае от спонсорство. Бизнесменът е проявил тактичност и вместо да му каже: “нямам излишни пари за тъпите ти творби”, се е измъкнал с витиеватото: “и аз милея за българската култура и бих я подкрепил, ако държавата ми даде данъчни облекчения”. Така в душата на бедния автор е покълнала илюзията, че бизнесът изгаря от желание да финансира поредната му творческа мастурбация, но видите ли – държавата пречи.

Има световен заговор срещу българската култура

Колкото по-неуспял е един човек, толкова по-лесно прегръща конспиративните идеи. Приятно е да вярваш, че целият свят е срещу теб, защото се страхува от невероятния ти потенциал. Много по-лесно се живее с такива героични фантазии, отколкото с горчивата истина, че светът не знае кой си и изобщо не му пука за теб.

Сюжетът за световна конспирация срещу българската култура е много забавен. Само си представете как в някакво мрачно помещение са се събрали Мадона, Стивън Спилбърг и Джоан Роулинг и трескаво умуват как да преебат българските интелектуалци.

И ний сме дали нещо на света

Да лежиш на чужди лаври е уютно, но безполезно. Това, че си роден в страната на Ботев и Вазов, не те прави Ботев и Вазов. Доста тъпо е да се хвалиш с текстове, които друг е написал.

Интелектуалците са морален ориентир на нацията

Историята ни учи, че всички опити на отделна каста да вземе монопол върху морала завършват зле. В България въпросът е доколко хората, които наричат себе си “интелектуалци” имат право да морализаторстват. Отварянето на досиетата даде отговор на този въпрос и показа как у нас службите “интелигенция” и “intelligence” са били свързани в една доста топла връзка.

Наближават избори и интелектуалците се размърдват. Групират се около партийните вождове, ласкаят ги с надеждата да им подхвърлят някоя субсидия, ако дойдат на власт. А дали ще им я дадат? Надали, надали…  

 

Текстът е публикуван в сп. MAX, март 2009

КОМЕНТАРИ

Коментара

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.