www.azcheta.com, 11 декември 2009

1187
- Advertisement -

Всичко е една обща маса от простотия и арогантност

Българският елит се спъна, падна, счупи нокът и почна да пропуска въздух, докато не изчезна като малко мартини. Ако във ВИП-а няма места, придърпайте си стол при нас.

С Иво Сиромахов разговаря Люси Сетиян

– А какво „Има смисъл”?
– Да направиш снежен човек, да уловиш един зелен поглед, да сънуваш забравена мелодия.
– Силиконът ли прави човека или трябват и малко джобни?
– Джобни винаги трябват. А силиконът е средство за уплътняване. Той е предназначен да уплътнява фуги, а за известно време може да уплътнява и човешки взаимоотношения.
– Кога си се вземал най-насериозно? Пада ли се тежко или се лети високо?
– За последно съм се вземал насериозно в шести клас. Бях влюбен в едно момиче, обаче се оказа, че не съм само аз и стигнахме до бой. Тогава разбрах, че любовта е ценно нещо, но не си заслужава заради нея да жертваш доброто си настроение.
– Има ли въобще понятие български хайлайф? Приехме ли, че децата ни слушат „елита” на родната чалга или ще ги пращаме с гордост в конкурси по красота?
– За да има български хайлайф, трябва да има поне някакъв лайф. Трябва да има прослойка от възпитани, образовани, културни хора. Къде са те? Аз не ги виждам. Всичко е една обща маса от простотия и арогантност. Смислените хора са се затворили в себе си и не искат да имат нищо общо с никого.
– Коя е най-невероятната публична лъжа от родния елит?
– Цялото им съществуване е лъжа. Правят се, че ги има, а всъщност ги няма. Като някакви тамагочита са. Съществуват само виртуално.
– Малина, Къпина или нов плод чакаме на сцената? Срок на годност с рекламация или връзки?
– Нормално е, щом в икономиката лидери са Компира, Репата, Бамята и Патладжана, на сцената да са Малина и Къпина. Ако преди години човекът е произлязъл от маймуната, сега тече обратният процес. Не е далеч денят, когато всички ще станем зеленчуци. Тогава свинският грип вече няма да ни плаши, но ще треперим от колорадските бръмбари.
– Ако трябва да напишеш нещо, което възхвалява някоя родна звезда, на кого ще се спреш и защо?
– Възхвалата не е моят жанр. Има си хора, които са силни в одите и подмазването. Аз нямам интерес към тая пазарна ниша.
– Креативен ли е българинът? Шоумен или талант?
– Има талантливи хора във всички области. Но не винаги успяват да покажат възможностите си, защото единият гол талант не е достатъчен. Трябва да имаш и силен характер, иначе нищо не става.
– За какво мразиш да четеш в българските медии?
– В българските медии чета само судокуто.
– Какво значи „цензура”? Да триеш сценария или да сменяш сценариста?
– Цензура е да ти диктуват сценария. Слава Богу, на мен не ми се е случвало.
– Любимият ти български автор? А чуждестранен?
– Любимият ми български автор е Захари Стоянов. От чуждите – Гогол, Уди Алън, Реймънд Чандлър, Саки.
– За какво не би писал никога? Кога за пръв път започна да си изливаш писмовно душата?
– За пръв път излях писмовно душата си в четвърти клас. Пробвах се в любовната поезия, но след дълги напъни стигнах до следното:
„Цъфна трънка,
цъфна вънка,
вънка, вънка,
цъфна трънка”
Още тогава усетих, че с подобни творби не бих могъл да си осигуря място в пантеона на безсмъртните поети. Затова се отказах и наблегнах на физическото възпитание и извънучилищните келешлъци. А професионално се занимавам с писане от 1998 година.
– Редовете, които до днес си спомняш и те карат да се усмихваш?
– “Разрешете да доложа – обади се Швейк – аз наистина понякога наблюдавам у себе си малоумие, особено надвечер…”
– Какво можем да очакваме в следващата ти книга?
– Радвам се, че книгите ми носят усмивки на читателите. От това по-хубаво няма.

www.azcheta.com, 11 декември 2009

КОМЕНТАРИ

Коментара

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.