ИВО СИРОМАХОВ
Малко хора знаят, но Бербатов аз съм го учил да играе футбол. Беше едно такова дребничко лапе, кльощаво, но му показах някои неща – финтове, фалцове… и той почна да играе. И след време, като отиде в „Юнайтед“, му казах: Мите, имаш качества, но ти трябва характер. Трябва да си по-нахъсан, да се бориш за топката…
Той вика: прав си, бате.
А Кубрат Пулев като малък колко съм го бил… Той беше в нашта махала и редовно си го шамарех. Аз го научих да държи тоя гард, за което той ми е благодарен до ден днешен. Като отиде да играе с Джошуа, му казах: дръж го повече в клинч и блъскай ъперкъти. Там му е слабото място.
Но той не ме послуша и загуби…
С Кристо сме учили в един клас, той вечно имаше двойки по рисуване. Викам му: брат, не се мъчи с изкуство, не е за теб. И той ме послуша и почна да опакова разни неща. А па западняците почнаха да му плащат за тия опаковки, моля ти се. Много прости хора са тва западняците, не плащат на хората на изкуството като мен, а на некви опаковачи бледи…
Григор Димитров аз съм го учил да държи ракетата. Тва сервиси, тва волета, тва смачове – всички тия неща ги знае от мен.
Последния път като се видяхме, му казах: Гришо, добър си, но нямаш психика и трябва да си оправиш бекхенда.
Той вика: прав си, бате.
Всички тия хора са ми безкрайно благодарни. И не ме споменават в интервютата си само защото съм им забранил. Скромен човек съм, не искам да се парадира с това. Предпочитам да остана в сянка. Каквото съм направил – направил съм го. Не за да търся слава, а просто защото винаги съм помагал на младите.
Щото в крайна сметка не е важно кой си. Важното е да помниш откъде си тръгнал и кой ти е дал първите уроци в живота.
