Всичките джуджета – във бюджета!

2939

Всичките джуджета – във бюджета!

 

Напоследък съвсем ми се объркаха сметките. Въртя, суча, но все оставам без пари в края на месеца. Реших да сложа ред в семейния бюджет. Събрахме се на вечеря, аз се покашлях и авторитетно казах:
– Състоянието на бюджета е тревожно.
– Какви джуджета? – обади се малкият ми син Митко.
– Не джуджета, а бюджета – обясних му. – Това е нещо като пари, разбираш ли.
– Искам джуджета-а-а-а! – ревна Митко. Наложи се да прекратя заседанието, докато млъкне.
– Забелязва се голям бюджетен дефицит, особено в дните преди първо число. – продължих – Досега карахме на кредити, но моите кредитори се отдръпнаха и вече искат гаранции. Това означава, че се нуждаем от спешна финансова реформа. Според Стив Ханке е най-добре да намаля данъците.
– Тия твои приятели от кръчмата само глупости плещят – сряза ме жена ми.
– Стив Ханке не ми е приятел от кръчмата, а професор – обясних аз – И е спец по тия работи. Макар че това с данъците и аз не го разбирам. По-добре мислете как да привлечем външни инвеститори.
– Да си хвана любовник ли намекваш? – изсъска жена ми.
– Не, разбира се! – подскочих аз. – Но бихме могли да дадем едната стая под наем. Така ще вържем бюджета.
– Дума да не става. Не можем да се натъпчем всички в една стая заради някакви си инвеститори.
– Права си – съгласих се – Тогава не ни остава нищо друго освен да насърчим дребния бизнес. Иван, вместо да играе по цял ден електронни игри, би могъл да произвежда нещо, с което да подпомага брутния семеен продукт.
– Ама аз произвеждам – похвали се Иван – засял съм на балкона пет саксии канабис на ишлеме.
– Браво, моето момче! – зарадвах се – От тия пет саксии три ще внесеш в общата семейна каса, нали?
– Ама нали Стив Ханке ти е казал да намалиш данъците, бе, тате? Защо убиваш частната инициатива?
– Абе ти все много знаеш! – ядосах се аз – Като ти казвам да ги внесеш, ще ги внесеш. Пък догодина, ако потръгнат нещата, можем да преговаряме за по-ниска данъчна ставка. Всички трябва да понесем трудностите на прехода. Ето, в името на реформата Митко се отказа от джуджетата и със спестените пари ще платим част от сметката ни за парното.
– Не съм се отказал! – ревна пак Митко – Искам джуджета-а-а-а!
Прекратих заседанието отчаян. Как да правиш реформи при тоя нашенски егоизъм?

КОМЕНТАРИ

Коментара

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.