Светски хроники   Всеки път когато чета светските хроники, душата ми се изпълва с патриотичен възторг и дълбока гордост, че съм син на майка България, която е родила такъв достоен елит. Има ли страна, която е дала на световната цивилизация толкова много безсловесни манекенки? Няма. Има ли в света друга музикална индустрия, която да е инвестирала толкова средства в силикон и сводничество? Няма.  Има ли народ, който е хвърлил в безмилостната битка на шоубизнеса толкова свои свидни чеда педерасти? Няма. Няма и да има. Българският елит не само се роди от нищото. Той издигна нищото в култ. Превърна го в начин на живот. Но най-радостното е,...

В името на розата   В неделя вечер, докато чаках финала на европейското, щраках с дистанционното по каналите и попаднах на физиономията на Митко Цонев. Изпитах някаква странна носталгия по неговия нелогичен позитивизъм и останах на Канал едно. Оказа се, че гледам някаква класация, в която зрителите избират символ на България. Символ, който след време да сложим на еврото, ако дотогава не ни изхвърлят от еврозоната. Водещите – Митко Цонев и Вяра Анкова, стояха прави. (Забелязвам, че напоследък всички водещи на БНТ стоят прави, дори и в новините. Това може би намалява опасността от хемороиди, но пък засилва риска от разширени вени). В...

Как политиката съсипа секса   Напоследък се говори, че политиката имала все по-малко влияние върху мисленето на българите. Това е горчива заблуда. Още Аристотел е открил, че “човекът е обществено животно” и всичките му действия, стремежи и емоции по някакъв начин са подчинени на политическия живот. Днес ние живеем в една особена разновидност на демокрацията, при която цялата власт принадлежи на народа, а всичко останало принадлежи на властта. Включително и сексът. Макар че преживяхме сексуална революция, ние все още не сме извоювали половата си независимост. Действията ни в леглото продължават да бъдат функция на успехите и провалите на правителството. Каква е ситуацията в момента? Имаме висока...

Един ден пред телевизора   Тръшна ме някакъв грип и трябваше да си остана вкъщи. Нямах нищо за четене, затова се наложи да прекарам деня си в чудната компания на българските телевизии. Изпих два аспирина, завих се с одеялото, хванах дистанционното и започнах да щракам по каналите. Утрото беше посветено на тежки политически анализи. Всички сутрешни блокове настървено разчепкваха радостите и несгодите на тройната коалиция и страстно гадаеха какво ни очаква. В едното студио бяха поканили темерут от десницата, който мрънкаше като слаб ученик, депутат от левицата, който още не се беше събудил, но кашляше лошо, и малоумен националист. Тримата говореха едновременно,...