През 1977 година комунистическата власт решава да организира Световна писателска среща в София. Идеята е на Любомир Левчев – придворен поет и сърцат венцехвалител на диктатора Живков. Незабравимо остава любовното му обяснение, произнесено на един банкет: „Другарю Живков, може да ми забраните всичко, но не можете да ми забраните да ви обичам!“ Целта на писателския форум е да убеди световните интелектуалци, че България е свободна страна, в която изкуствата процъфтяват. Няколко дни преди началото на тази помпозна среща в килията си в пазарджишкия затвор е удушен 37-годишният поет Георги Заркин. Убийството е поръчано от властта, която се страхува, че някои...

Трудно ми е да мисля за Чочо Попйорданов в минало време. За мен той е жив. Постоянно чувам шумния му гърлен смях и дрезгавия му глас. Постоянно виждам големите му вечно учудени очи, с които детински се удивляваше на света. Виждам го как върви забързан по улицата и внезапно се заковава на място. Остава неподвижен няколко секунди, след което се обръща и поема в друга посока. Винаги бързаше – от една роля към друга, от една любов към друга, от една идея към друга. Оказа се, че всъщност е бързал към смъртта. Беше много добър човек и всеотдаен приятел. В голямото му...

В тази книга разказвам за личностите, които изградиха ума и сърцето ми. Срещал съм ги в различни периоди от живота си, с някои от тях съдбата ме сприятели, други са живели преди мен и са ми оставили само спомена за себе си. Тук са историите на писатели, лекари, офицери, учители, дарители, актьори, музиканти, спортисти. Всички те са мои ВДЪХНОВИТЕЛИ. Написах тази книга, за да запазя паметта за тях. Защото е важно да помним онези, които са осветявали пътя ни.

Официално изявление на Иво Сиромахов