интервю на Зорница Гаврилова,
в. “Стандарт”
24 ноември 2016
– Г-н Сиромахов, как така решихте да напишете книга с детски разкази?
– Не са разкази, а са детски приказки. Читателите са свикнали да ме възприемат като сатиричен автор, а аз обичам да експериментирам в различни жанрове. То е като да пътуваш в непознати страни. Откриваш територии, които никога досега не си познавал. Вълнуващо е.
Когато синовете ми бяха малки, ме караха всяка вечер да им измислям приказки. И по техните реакции разбирах кога историята е интересна и кога – не толкова. Това беше много важен урок за мен.
– Какво съдържа детската книжка?
– Съдържа 21 приказки за малки дечица. И тези приказки са с удивителни илюстрации. За една детска книга е задължително да има красиви картинки, които да провокират въображението. Работихме по “Малки приказки” с изключително талантливата Милослава Найденова, която е художник-гримьор в нашето шоу. Тя вложи много сърце в тези картинки, и смея да твърдя, че станаха истински шедьоври.
– Вярно ли е, че в книжката се разхождат най-различни същества – от мечето Рони до двете кифли и .. всичко това стига до сватбения букет на Кейт Мидълтън?
– Да. Има всякакви сюжети. Някои приказки са весели, други не чак толкова, но във всичките съм търсил Красивото. Защото около нас има много красота, стига да имаме усета да я видим.
– На какво искате да научите децата?
– Не искам да ги уча на нищо. Единственото, което съм искал, е приказките да им доставят удоволствие.
– Какво мислят колегите Ви за книжката, чели ли са я, какво каза за нея например г-н Трифонов?
– По-важно е какво мислят децата. Засега отзивите от тях са само хубави.
– Какво ви вдъхнови да напишете тези приказки?
– Може би копнежът по изгубеното детство. След определена възраст човек разбира, че това са били най-щастливите му години. И малко се натъжава, че детството никога вече няма да се върне.
– Има ли нещо, което не сте успял да кажете на децата и сега искате да го направите?
– Моите синове бяха отгледани с приказките на братя Грим, Шарл Перо и Андерсен, с историите за Мечо Пух и Карлсон. И сега виждам, че е имало смисъл. Децата, които са израснали с приказки, стават добри хора.
