Живеем във времена, в които думите все още са най-популярното средство за общуване. Скоро няма да е така – всичко ще е емотикони и слабоумни магаренца, които подскачат и до тях пише НА НА.
Но засега все още се налага да си служим с думички. Колкото и да е трудно. А за някои дори непосилно.
Често чувам хора да употребяват неуместни фрази. Чули са нещо от някого, харесало им е, щото звучи странно и го повтарят, без да се замислят, че всъщност е глупост.
Ето някои изрази, които е добре да избягвате, ако не искате да изглеждате тъпо.
- Употребявате изрази като “окей ли си с това”, “не съм окей с това”. Така не изглеждате като хора, които владеят чужди езици, уви.
- На всяка трета дума казвате “смисъл”. Това няма да вложи в речта ви истински смисъл.
- Казвате “реално погледнато”. Вероятно умеете да гледате и нереално.
- “Няма да влизам в обяснителен режим”. В кви режими влизате бе? Да не сте перални, че да сте в режим?
- Свивате пръстите на ръцете си като “кавички”. Аре нема нужда. Ако от думите ви не се разбира, че са кавички, пръстите няма да помогнат.
- “Задкулисие”. Няма такава дума. Някой отворко я е измислил и всички “обществени анализатори” я повтарят с тревожна физиономия. Демек – това задкулисието е лоша работа, драги зрителю… Ми не е лоша работа, защото не съществува. В театъра има сцена, има кулиси, но задкулисие няма. Както няма и предклозетие.
- “Кредит на доверие” – латинската дума “credo” означава “вярвам”. Така че когато употребите израза кредит на доверие, всъщност казвате “доверие на доверие” и изглеждате адски тъпо.
- “Небезизвестният”. И пет представки да сложиш пред една дума, пак ще изглеждаш прост.
- “Днес повече от всякога”…. имаме нужда от герои. Или неква подобна глупост. Ми няма как да знаете как е било всякога, за да го сравнявате с днес. Единственото, което е сигурно е, че днес повече от всякога изглеждате тъпи.
- “Европейските ценности” – съжалявам, но такива работи не съществуват. Германските ценности са едни, а гръцките ценности са съвсем други, както видяхме наскоро. Така че аре у лево с тия европейски ценности.
ИВО СИРОМАХОВ
