Азбучни истини

883

Дневникът на Методий

"BG ДНЕВНИЦИ И НОЩНИЦИ"

  Зимата на 860

Работата върху азбуката върви тежко от самото начало. С Коцето имаме непрестанни противоречия. Неговият егоцентризъм започва да ми идва в повече. Два месеца се карахме коя да е първата буква. Накрая отстъпих и приех първата буква да е „аз”, за да му погъделичкам егото.

Сега спорим за втората буква. Коцето иска да е „буки”, моля ти се. Викам му: пич, ти си се побъркал. Кви са тия буки, дееба. А той вика – тая ще е от спонсорските букви, разбрал съм се да вземем едни кинти от едно дърводобивно предприятие, което сече букова дървесина за Гърция. Трябва да изкараме някой лев от тая азбука, нема да им я праим за чест и слава…

Викам – виж кво,  позорно е да слагаме платена буква още в началото. Ще ни пострада имиджа на независими азбукари.

А Коцето вика: ебал съм ти имиджа, Мето. Хората си плащат и искат да са в началото. Взел съм им парите и съм им обещал да са някъде между първите букви. Сядай и мисли графичен знак на буквата, а аз отивам на коктейл на „Буки комерсиал”.

Майката ми се еба, ама се съгласих, къде ще ходя. Няма да връщаме парите я.

Пролетта на 860

Тая азбука, дето я пишем, е държавна поръчка. Възложи ни я патриарха Фотий. Взехме я с връзки, кво да се лъжем. Коцето е близък с Фотий, знаят се от Магнаурската школа и той ни уреди. Ама ако знаех, че ще имаме такива разправии, изобщо нямаше да се захвана.

Много корупция има в тая империя. Всичко става само с връзки. И добре че е така, де. Ако не беше чичо Теоктист да ми помогне навремето, още щях да съм селски даскал.

Лошото е, че Коцето прави сделки зад гърба ми и постоянно ме поставя пред свършен факт. От първите четири букви три са ни спонсорски. Буки – за тия от дърводобива, веди – за една рекламна агенция със същото име, и добро – за неква верига ресторанти.

Освен това се оказа, че да се измисли нова азбука хич не е лесно. На някои букви яко зацикляме. А Коцето се смее и вика: не се шашкай, Мето, като не можем да измислим наши букви, ше крадем от гърците, кво толкова?

Сега спорим за броя на буквите в азбуката. Аз предлагам да са 24 като в гръцката, обаче Коцето не е съгласен.

– Ти луд ли си! –вика. – Това е бизнес. Трябва да я направим с поне 100 букви. Ако за всяка буква спазарим по 2 бона спонсорски, това са 200 бона. Що да не ги вземем?

Есента на 860

Наглостта на Коцето мина всякакви граници. Докато вземаше пари от разни фирми, търпях, ама той почна да взема и от партии. Идва днеска ухилен и ми вика: разбрал съм се с Бойко – ще ни даде да строим новата отсечка на метрото, само че иска да сложим някъде буква „герб”. Викам:

– Коце, аз бях дотук. Нямам намерение да се обвързвам с някакви политически кавали. Ти даваш ли си сметка докъде ще стигнем така?. викам. Тая азбука, дето я правим, трябва да е надпартийна. На нея ще пишат и комунисти, и седесари, и гербаджии, и царисти. Не можем за всяка партия да измислим буква. Пък и медиите яко ще ни плюят, затова че сме продали на политиците.

– Ще ни поплюят, ще ни поплюят, па ще спрат. Кво ти пука? На Стенли направиха ли му нещо? Ние да вземем поръчката за метрото, па нека да ни плюят, колкото си искат.

– Как ще строим метро, Коце? Ние сме книжовни хора, какво разбираме от строителство?

– А тия, дето го строят, да не би да разбират нещо? Важното е да вземем парите, пък после ще назначим подизпълнители за строежа. Ние само ще разпределяме мангизите.

Скарахме се жестоко. Накрая постигнахме компромис – буквата ще се казва „герв”. Уж да е по-замаскирано някак си. Ма какво замаскирано, то си е жива скрита реклама. Направо ще потъна в земята от срам.

Коцето ми се закле, че няма да правим повече спонсорски буквички. Тая е последната, вика.

Зимата на 861

Откакто Коцето спря да ми се меси, работата потръгна. Направих няколко букви, които станаха много яки. Например буквата „мислете”. Колко хубаво звучи! Мислете! Има в нея послание към поколенията – да мислят, да не бъдат такива бунаци, каквито са в момента. Или пък буквичката „слово”. Като символ на онова Божие слово, което е било В Началото…

Имахме малки разногласия за буквата, която да обозначи звука „п”.

– Според мен – вика Коцето, – трябва да кръщаваме буквата на най-популярната дума, която започва с нея. А коя е най-популярната буква, започваща с „п”?

– Нямам представа. Може би „птица”? Или „поезия”?

– Путка, Мето. Путка. Всеки използва тая дума поне 10 пъти дневно. Тя изразява отношението на българина към света. И е логично да намери своето заслужено място в азбуката.

– Коце, ти си се побъркал. Азбуката се учи в първи клас. Нима искаш да накараш малките първолачета да сричат „путка”?

– Да не мислиш, че не знаят такива думи? Сега децата са други, Мето, не са задръстени като нас навремето.

– Категорично отказвам в азбуката ми да има путка.

– Добре де, не се газирай. Направи я, както решиш.

Направих я „покои”.

После се скарахме за графичния дизайн на буквите. Коцето смята, че съм ги правел много лесни за изписване.

– Ами това ми е целта – казах. – Нали ще се учат от първолаци. Старая се да не ги затруднявам.

– Абе я им еби майката – вика Коцето. – Дай да им направим неколко по-засукани букви, да видят малко зор, кво ги жалиш, дееба и първолаците, дееба.

Пролетта на 861

Коцето дойде в офиса ухилен като ряпа. Къде па съм виждал ряпа да се хили? Това е едно от ония безобразни клишета, които са ни набити в главите още от детството. Както и да е. Влиза в офиса и вика:

– Бойко е много доволен за „герв”. Изобщо не е забелязал, че сме сменили една буквичка. Вие сте голяма работа, вика, като наближи търга за метрото, само ми звъннете. Аз знам как да се отблагодарявам.

– Браво.

– Не се ли радваш?

– Радвам се.

– Много е щастлив Бойко. Толкова щастлив не съм го виждал от мутренските времена. Има само още една мъничка молба.

– Каква?

– Съвсем незначителна. Сестра му другата седмица имала рожден ден. И Бойко се чудел кво да й подари. И помоли да й направим една буквичка и да я сложим до „герв”.

– Не.

– Аре бе, кво ще ни стане?

– Коце, това вече е прекалено. Разбрахме се в азбуката да няма собствени имена.

– Не е казано, че трябва да е собственото й име. Може да е примерно „како”.

– Коце, постоянно ни забъркваш в някакви лайна. Как ще сложим буквичка „како”? Това е малоумие.

– Що па да е малоумие? Звучи много трогателно. Всички българи, които имат каки, ще се умилят… Освен това помисли за метрото. Заслужава ли си да го изпуснем заради такава дреболия?

Лятото на 861

Вече сме почти на финала на тая шибана азбука. Направо брадясахме от зор и разправии. Миналата седмица щяхме да се изтрепем за „ц”. Коцето предложи „ци”.

– Кво е па тва „ци”?

– Кажи го бързо два пъти – хили се Коцето.

Бахти малоумника. Това порно му е изпържило мозъка.

Сега не можем да се разберем за „ч” и „ш”. Коцето предлага да сложим четворка и шестица, щото те така или иначе вече са се наложили, но аз съм против. Как така ще омешваме букви и цифри? Това би било признак на безсилие. Не може да вървим по линия на най-малкото съпротивление. Но пък аргументът на Коцето е, че с тия букви не започва нито една смислена дума.

– Айде измисли ми хубава дума с „ч”, като си толкова отворен? – вика.

– Ами ще помисля.

– Чикия?

– Стига де, само глупости са ти в главата. Не може да няма свестна думах с „ч”.

– Казвам ти, че няма.

– А какво ще кажеш за „человек”?

– Е нали за „л”, сложихме „люди”. Тва ще стане ебахти човешката азбука. Мине не мине, па току изскачат некви хора в нея.

– Прав си.

– Казвам ти, че свестна дума с „ч” няма. Както и с „ш”. Освен ако не искаш да сложим любимото ми „шибам”.

– Да те еба в простака, Коце! Говориш само простотии. Така не може да се работи.

– Говоря истината. Дай да си ги оставим четворка и шестица и да не берем ядове.

Отказах. Ако трябва, няма да спя един месец, но ще измисля подходящите думички.

Зимата на 862

Азбуката е готова. Ето я:

аз

буки

веди

глагол

добро

ест

живете

дзело

земля

иже

герв

како

люди

мислете

наш

он

покой

рци

слово

твердо

ук

ферт

ха

от

ци

черв

ша

ща

ер голям

еры

ер малък

ят

йот

юс

фита

ижица

Е, не е идеална, ма като за славяни става. Тия капути не заслужават нищо по-добро.

Пролетта на 862

Мишо Трети е свестен император. Често го бия на табла, но той не се сърди. Днеска го опуках с три поредни марса и пак не се ядоса. Само ми се усмихна:

– Бахти калиткото си, Мето. Жестоко ти върви зарът.

– Върви ми, ама хонорарът за азбуката още не съм го взел.

– Разбирам те, Мето, но и ти ме разбери. Едвам връзвам бюджета. Правителството на Станишев е изхарчило всичко. Аз сега пенсии ли да плащам, заплати за армията ли да търся, или субсидии за земеделието? Една магистрала като хората нямаме. А всички само викат: „дай пари”, „дай пари”. Ти поне си образован човек, трябва да ме разбереш.

– И сега какво излиза? Че сме работили без пари ли?

– Айде, айде, не сте я правили баш без пари. Много добре знам, че сте вземали рушвети от тоя и оня, за да им вкарате фирмите в азбуката.

– Моля?

– Не се прави на ударен, жълтите вестници постоянно пишат на тая тема.

– А искаш ли аз утре да изляза пред медиите и да им разкажа как византийската държава ми дължи една торба пари? Искаш ли да кажа, че императорът е мошеник? Искаш ли да тръгна да съдя държавата в Страсбург?

Мишо Трети въздъхна тежко.

– Мисля, че си преуморен, Мето. Работата върху азбуката те е изтощила. Кво ще кажеш за една творческа командировка във Великоморавия?

– Великоморавия ли?

– Прекрасна страна. Правят страхотна бира. И е фрашкано с руси путки, които си падат по перверзни византийски интелектуалци като теб. Мога да те пратя там за една година на държавни разноски.

– Какво ще правя там?

– Ше пиеш и ше ебеш. Формално ще го оформим като просветителска мисия. Все едно си отишъл там да проповядваш християнството на славянски език. Князът Рости ми е приятелче, знаеме се още от комсомолските фестивали навремето. На Приморско заедно хванахме трипер от една германка, та се видяхме в чудо. Бедни бяхме тогава, нямахме пари за антибиотици… Ех, гиди, луди млади години… Та, стягай си куфарите, в сряда тръгваш.

Можех ли да откажа?

Лятото на 862

Казах на Коцето за командировката, а той ми дигна жесток скандал.

– Как така ще ходиш само ти, идвам и аз, – вика. – Тая азбука двамата сме я писали и двамата ще берем плодовете й.

Бесня, фуча, псува, обади се на Мишо Трети, обаче Мишо му казал, че няма бюджет за двамата и сега вместо да си изкарам една година рахат, ще ходим двамата за шест месеца.

Друг въпрос е, че в тая азбука Коцето е измислил всичко на всичко пет букви, от които четири са спонсорски. Цялата хамалогия падна върху мен.

Есента на 862

Тръгнахме. Тва да пътуваш с българи в чужбина е пълна трагедия. Рейсът смърди на крака и на пот, а на всяка граница митничарите ни гледат като некви престъпници. Още в Сърбия свалиха трима мангали с фалшиви паспорти. Бахти унижението.

Както и да е, пристигнахме. Княз Рости ни посрещна лично, настани ни в резиденцията си. Стар комсомолски похотливец. Три инфаркта имам, вика, ма пия и шибам кат животно. Пък каквото дойде, ебал съм му майката.

Тва па въобще не го разбирам, как може да се хвалиш с инфарктите си. Ама явно на някои хора това са им единствените житейски постижения.

Есента на 863

Прав беше Мишо, много хубаво е тука. И бирата им е бира, и путките са им путки. Пък и си е Европа, не е тая дива балканщина, от която идваме. Хората  – възпитани, улиците – чисти. Направо да се разревеш от яд.

Коцето се сдра да ебе. То не бяха сервитьорки, то не бяха актриси, то не бяха общински чиновнички.

Аз също поебвам, но по-кротко. Имам си постоянно гадже. Алена, библиотекарка. Намерихме много допирни точки – и двамата сме филолози, и двамата харесваме поезията на Вергилий, и двамата имаме бради. Вярно, нейната е по-рехава, но определено й придава интелектуално излъчване.

От Алена научих защо държавата им се казва Великоморавия. Защото всички местни жени отглеждат по една велика морава под пъпа си. Гъста, тучна, уханна. И не я косят. Екологията тук е издигната в култ.

Пролетта на 867

Тая азбука ни отвори много командировки. Постоянно пътуваме. Сега Коцето иска да идем до Венеция, щото бил чул, че там имало страхотни путки.

– Чух, че били триезичнички – вика. – Представяш ли си, Мето? С три езика! Тия сигурно правят чудеса.

Лятото на 867

Пристигнахме във Венеция. Не мога да разбера кво толко му харесват на тоя град. Красив бил, романтичен бил, нам си кво си бил. Само миризливи канали и плъхове. От влагата артритът ми се обостри и съм много ядосан.

Но два пъти по-ядосан е Коцето. Оказа се, че няма никви жени с три езика. Триезичниците били мъже – некви сектанти, които твърдят, че богослужение може да се извършва само на трите свещени езика – латински, еврейски и гръцки.

Коцето направо побесня от тоя факт и като ги емна:

– Кви сте вие, бе? – вика. – На кви се праите? Вие ли ше казвате на хората на къв език да си служат? Ше ви еба у кавалите!

Направи ги за две стотинки. Медиите много се изкефиха.

Есента на 868

От няколко месеца живеем в Рим. Тук е хубаво, климатът е мек, има красиви жени. Ходим чат-пат на мачове на Лацио. Коцето се замонаши и прие името Кирил. Сега се чудя Коце ли да му викам или Киро.

То не че сме се скъсали да си говорим, де.

Питали го там некви журналисти защо си е сменил името, а той им казал, че не го е сменил, просто си взел още едно. Щом имало Коцето-Калки, що да нямало Коцето-Кирил?

Зимата на 869

Коцето умря. А нямаше навършени 42 години. Явно се е пренапрегнал от скандалите с триезичниците и сърцето му не е издържало.

Като се замисля, свестен човек беше. Верно, комерсиален, но пък широкоскроен и сърцат. Мъчно ми е за него.

Сега уреждам погребението му. И се чудя как да го изпиша на надгробния камък – като Константин или като Кирил. Толкова внезапно се спомина, че нямах време да го попитам.

Ще взема да го погреба с тиренце.

(от книгата „BG дневници и нощници – Създателите“)

КОМЕНТАРИ

Коментара