Иво Сиромахов: Националният идеал е да ядем и да пием, друг да бачка

1500

 

Интервюта2Интервю на Емил Спахийски,
в. “Труд”

– Кой е най-изумителния талант, който открихте досега?
– В България има много талантливи хора. И телевизията им дава шанса да бъдат гледани от голяма публика. Въпросът е какво ще стане с тези хора след това. Защото не е достатъчно само да имаш талант. Трябва да имаш и характер, за да го развиеш.

– Трудно ли се казва не на някой супер ентусиаст. За кого ти е жал най-много?
– Най-трудно е да кажеш “не” на дете. Защото нямаш право да прекършиш мечтите му. Друг въпрос е, че някои от децата са трагични жертви на болезнени родителски амбиции.

– Какво е да си на един метър от Илиана Беновска?
– Медийният образ невинаги съвпада с реалността. Илиана всъщност е деликатен и чувствителен човек, с отворени сетива за човешката болка.

– Освен таланти, какво се търси в България – в по-философски и по-битов план?
– Търси се начин да сме много богати, но без да работим. Ако може ей така само да ядем и да пием, а някой друг да бачка. Това е националният идеал. Даже имаме и такава поговорка “Ахмак лозе копае, юнак вино пие”. Според преобладаващото схващане работата е за ахмаците.

– Написахте във фейсбук “И тази седмица “7 жени” отново е на първо място по продажби.Изказвам искрените си съболезнования на засегнатите. Тежко ви е, знам.” Кой жадува провала ви?
– У нас всеки, който е постигнал нещо с таланта и труда си, е обявяван за масон, илюминат, агент на ЦРУ, или поне рептил. На мен лично ми е приятно да ми завиждат, защото това е сигурен знак, че съм успял. Никой не завижда на несретниците.

– Много хора трудно сколасват да напишат един роман през живота си, но се водят писатели. Колко книги трябва да се напишат, за да се подписва човек като писател?
– За да се подписваш като писател, трябва да можеш да се издържаш само от книгите си. В този смисъл в България няма професионални писатели. Има само хора, чието хоби е писането на книги.

– Количеството читатели или качеството читатели са важни?
– Аз не деля читателите на качествени и некачествени. Отнасям се с уважение към всеки един, който е отворил книга. И колкото повече са тези хора, толкова по-добре. Мунчо Гунчев може би си мисли, че е по-добър писател от Стивън Кинг. Но пазарът казва, че Стивън Кинг е продал милиони книги, а книгите на Мунчо Гунчев не се купуват дори от роднините му. Кой според вас греши – Мунчо Гунчев или пазарът?

– Пазарът казва, че вашата книга „Моят таен любовен живот“ е най-продаваната за 2014 г. Честито! Очаквате ли манекенките да сменят Куелю и Бокай със Сиромахов? Все пак издавате тайни за любовта и потайностите на сиромашата мъжка душа?
– Както за всеки влак си има пътници, така и за всеки автор си има читатели. Е, не баш за всеки, има някои, дето хич си нямат читатели и те най-шумно страдат.

– Вие кои от българските автори четете?
– Захари Стоянов и Алеко Константинов. Често препрочитам “Задочните репортажи” на Георги Марков. От съвременните автори харесвам чувството за хумор на Алек Попов.

– Коя от книгите си бихте подарили на Бойко Борисов?
– Най-подходяща ще е някоя книжка за оцветяванe. Не бива да очакваме от премиера невъзможни за него интелектуални усилия.

– Но той вече оцвети картата на България в герберско синьо и я разчерта с магистрали. Това не е ли достойно за уважение?
– Магистралите са полезно нещо. Но просперитетът на едно управление се измерва преди всичко с нивото на образованието, здравеопазването и сигурността. В момента неграмотността вече е придобила ужасяващи размери, но за правителството това очевидно не е проблем.

– Борисов е за втори път премиер. Каква е тайната на народната любов към него?
– Нямам представа. Вероятно гласуващото мнозинство харесва хора с анцузи.

– Ще идете ли до Лувъра за да почетете Севт III?
– Идеята да се покаже тракийско съкровище в Лувъра е хубава. Но беше осъществена от простаци и затова резултатът е просташки. Нелепо е да развяваш косматата си гръд в центъра на Париж и да викаш “Бул-га-а-р! Бул-га-а-а-р!” А после да разправяш, че който не те харесва бил антибългарин. Кой си ти, че да се отъждествяваш с България?

– Ние продължаваме да твърдим, че сме прабългари, а се гордеем със Севт III, Спартак, Орфей и Константи Велики. Защо?
– По същата причина, по която македонците се хвалят с Александър Македонски. Търсим в миналото някакви основания да смятаме, че невинаги сме били толкова загубени както сега. И тези основания рядко са исторически достоверни. Някои казват: “да, траките не са българи, но са живели по нашите земи, затова са наши хора”. Ако приемем тази логика, трябва да признаем, че най-дълго по нашите земи са живели турците – почти пет века. Значи е редно да се гордеем и със Сюлейман Великолепни.

– Четох един сборник от български приказки преди Освобождението. Там пишеш „във времената на справедливия цар Сюлейман било мирно и спокойно“… Имаме ли реална оценка за тези времена?
– Оценката ни за тези времена е изградена по-скоро от литературата, отколкото от историята. Научени сме “силно да любим и мразим” и да разсъждаваме в крайни категории – за нас историческите личности са или мерзки злодеи или чутовни герои. Средно положение няма. А в живота хората не са черно-бели. Всеки има и качества, и недостатъци.

– Какво е за българите Османското робство и защо почти нищо не учим в училище за тези времена?
– Османското робство е най-удобното оправдание за несполуките ни в съвременността. Ние обясняваме всичко с робството – и дупките по улиците и липсата на правосъдие и навикът да си изхвърляме боклука през прозореца. Все някой друг ни е виновен – географското положение, робството, а напоследък вече и Европейският съюз, без който сме щели да си живеем страхотно, видиш ли.
Докато не се научим сами да носим отговорност за съдбата си, не ни чака нищо добро.

– Защо изходът на София към Истанбул се казва “Цариградско шосе”, а към старите ни столици “Ботевградско”?
– Предполагам, че е заради Тодор Живков. Нали той беше от Ботевградския край… Първата работа на диктаторите е да сменят имената на улиците. Така се самозаблуждават, че ще останат в историята. Но след тях идват други диктатори и дават на улиците своите имена.

– Можете ли да изброите първите три комплеси на българите, без жилищните, разбира се?
– Най-смешно е желанието да се самонадскочим. Да бъдем някакви други. Вижте колко хора се обявяват за “българската Мадона”, “българския Роналдо”, даже и “български Лувър” вече имаме. Жалка история.

– Кой от американските подражатели на Слави ви допада най-много – Дейвид Летерман, Джей Лено…?
– Няма база за сравнение. Всяко токшоу е различно по характер и съдържание. В едно има повече политически хумор, в друго – политически скечове, в трето основният акцент е върху гостите. На мен най-много ми допада хуморът на Стивън Колберт.

– Какъв подкуп бихте взели, за да ми дадете три билета за концерта на Слави?
– Билетите за концерта на Слави са като ерекцията на възрастен мъж – баш когато най-много ти трябват, ги няма.

в. “Труд”,
26 април 2015

КОМЕНТАРИ

Коментара

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.