Един от удивителните феномени на медийния пазар е, че по едно и също време всички български телевизии дават едни и същи неща.
Вероятно хората, които пишат програмните схеми, са различни, но всички те са единодушни, че в неделя следобед пред телевизора седят само изперкали спортни маниаци, които изпадат в остра информационна абстиненция, ако не научат къде са отишли на лагер-сбор националите ни по стрелба с лък.
По някаква друга загадъчна логика авторите на програмни схеми са установили че сутрин, когато едва отварям залепналите си клепачи и с мъка влача натежали крака към кафеварката, аз изпитвам въпиюща нужда да разбера докъде са стигнали нещата с обединението на дясното.
Гледам в продължение на няколко месеца тези тежки сабахлешни анализи и в мен започва да се прокрадва подозрението, че дясното се обединява само в сутрешния блок, а по време на следобедните сериали яростно се разединява, за да има какво да ми говорят на следващата сутрин.
Конкуренцията между електронните медии е стигнала дотам, че понякога се случва да гледаш един и същ събеседник – обединител на дясното – и по трите национални телевизии. Такава телепортация съм виждал само в “Седморката на Блейк”!
От това прескачане на “обединители” от медия в медия печели само зрителят, и то този зрител, който си е загубил дистанционното и не може да сменя каналите.
Какво обаче ще стане ако дясното по някакво чудо наистина се обедини? Дали телевизиите ще вкарат свои тайни агенти в партийните среди, които отново да разединят дясното, за да го върнат като основна тема в сутрешния блок?
Отворете “Под игото” и ще видите, че дори в Ганковото кафене се дискутират далеч по-смислени теми като “Бои ли се Турция от херцеговците?” и “Ще си наляга ли Аустрия парцалите, ако се намеси Горчаков от Петербург?”…
Какво изобщо означава мантрата “обединение на дясното”?
На всички – и на зрители, и на водещи, и на политици, им е ясно че зад тази фраза всъщност се крият едни хора, които не могат да се разберат за едни пари и яростно завиждат на едни други хора, които вече са се разбрали за едни други пари.
Ала как да си обясним факта, че интелигентни телевизионни водещи канят неинтелигентни празнодумстващи политици и с престорен интерес ги слушат как говорят глупости?
Щом четвъртата власт е видимо по-умна от останалите три, щом въпросите на журналистите са много по-интересни от отговорите на политиците, защо изобщо ги канят? Защо не ги оставят да говорят за десните си обединения и леви сексуални предпочитания по партийните централи? Защо просто не им теглят една майна?
Щом те не им я теглят, ще им я тегля аз. Натискам спасителното копче OFF и телевизорът весело угасва. Осъзнал невъзможността да помогна за обединението на дясното, сядам в левия ъгъл на масата и започвам да обединявам сутрешното си кафе с един кроасан.
Спонтанната коалиция между кафето и кроасана, макар и да е безпринципна, ми дава крехката надежда, че не всичко е изгубено.
***
Текстът е публикуван в списание “Егоист”, брой 105, ноември 2005г.
