Жик-так
Диджеят пуска парче на Ивана
А до мен се доближава една мъртво пияна
Дъхът й е страшен като на змей
По-пияна е даже от Иван и Андрей.
Тресе две огромни кълба силикон
Прилича на малък разгонен бизон.
Мъжът й бил мутра, но му слагала рога,
Щото чула че животът бил радост и тъга.
А после ми разправя, че била интелектуалка
Четяла философия едва ли не от малка
Говори ми нещо за Сократ и за Сенека
А майка й у тях клечи над чушкопека.
Как не им омръзнаха едни и същи свалки
Офертата не се променя: свирки за парцалки.
Баси тъпите кифли. Баси тъпия сюжет.
С тия думи слагам край на тоя куплет.
Сядаш ми в скута, искаш валута
Я па съм скръндза и нема да ти дам
Знаят ли ваште че ходиш без гащи
Тва софиянките немате срам
Дълги крака, малка стегната цица
Мирише на парфюм и на лютеница.
Живеела в Люлин, била маркова пичка
Познай как се казва – Димитричка!
Обаче настоява да я наричам Диди
В противен случай щяла да ми се обиди.
Вече нямало мъже, всички били педали
И тъпите им номера й били писнали
Пие само шампанско и със трюфели се храни
Така като я гледам доволна ше остане.
Казвам, че си тръгвам а тя нещо ми се мръщи
И вика: бе ти няма ли да ме поканиш вкъщи?
Не, няма да те каня, ше ти викна такси
Ше маана да та прибия и ш’ти кажа мерси.
Започва да ме нерви тая глупост безкрайна
Преди да си тръгна, ще й тегля една майна .
Сядаш ми в скута, искаш валута
Я па съм скръндза и нема да ти дам
Знаят ли ваште че ходиш без гащи
Тва софиянките немате срам
Чао, довиждане, лека нощ, приятни сънища, мерси!
